Хасково отдавна не е град, управляван от гражданите си. Това е феодално владение, в което властта не се печели чрез доверието на избирателите, а се предава по кръвна линия, чрез кумове, съученици и брачни връзки. Ако си „наш човек“ – получаваш пост. Ако не си... стой на опашката.

Помните ли „Кумгейт“? Скандалът, който направи Делян Добрев национално известен. Оказа се, че депутатът от ГЕРБ е изградил в Хасково малък рай за своите роднини, близки, приятели. Тогава обществото беше шокирано: „Как е възможно?“ Днес, години по-късно, въпросът е друг: „Променило ли се е нещо?“

Кланове вместо институции

Вместо прозрачна администрация, в Хасково виждаме добре смазана машина за семейни назначения. Танер Емин, заместник-кмет от ДПС, е живото доказателство. Дългогодишен играч в местната политика, той не просто разпределя влияние, а го превръща в семеен капитал.

Съпругата му, Неше Бейтулова Емин, е назначена като юрисконсулт в община Стамболово. Едва ли е случайно. Когато семейството заема ключови позиции в две различни администрации, говорим ли за управление или за клан? Говорим за частна собственост върху институции, които би трябвало да служат на хората.

„Синът назначава, майката печели“

Но ако мислите, че това е единичен случай, грешите. През юни премиерът Росен Желязков подписва заповед за назначаване на Богдан Кирилов, млад юрист от БСП, за заместник-областен управител на Хасково. Нищо странно дотук, партийната кариера води до постове. Само че... само два месеца по-късно майка му, Соня Кирилова, печели конкурс за директор на училище „Св. Иван Рилски“.

И тук вече става прекалено удобно. Синът във властта, майката в образованието. Двама души от едно семейство – едновременно на върха на администрацията и в ръководството на училище. Случайност? Или системата просто показва истинското си лице?

Да припомним: майката се е явявала три пъти на конкурс за същия пост и винаги е губела. Докато синът не влезе в голямата игра. Изведнъж всичко се нарежда. Магия? Или просто „нашите хора“ най-сетне си подредиха пъзела?

Къде е законът?

Българското законодателство е пределно ясно, конфликтът на интереси е забранен, но в Хасково законите важат само за обикновените хора. За властта те са пожелателни.

Това е корупционен модел, който унищожава доверието на гражданите и превръща конкурсите във фарс.

Защо това има значение?

Защото Хасково не е изолиран остров. Това, което се случва тук, е отражение на по-голямата картина. Ако властта в града е семейна собственост, какво пречи същото да е вярно и за цялата държава?

И докато гражданите работят, плащат данъци и се борят за нормален живот, властта се разпределя като наследство и не според компетентността, а според фамилията.

Хасково не е частна фирма. Не е феодално владение на Добреви, Еминови или Кирилови. Това е български град, който заслужава честна, отчетна и прозрачна власт.

И ако държавата има претенция да бъде демокрация, всяко подобно назначение трябва да бъде обект на проверка. От КПКОНПИ, от прокуратурата, от медиите, от всеки, който претендира, че стои на страната на обществения интерес.

Докога ще приемаме, че „нашите хора“ са по-важни от закона? Докога ще оставяме институциите да бъдат семейна собственост?

Ако не зададем тези въпроси днес, утре вече ще е късно.

Присъединете се към нашата общност в Telegram тук

Подкрепете свободното издание на Красиво Хасково! Дарете еднократно избрана от вас сума [тук] или станете абонат за 10 лв/месец [тук]. Благодарим!