В Хасково културата не е просто сцена, не е танц, не е изкуство, тя е семейна собственост. Или поне така изглежда, когато следиш внимателно парите, институциите и фамилните връзки.

В центъра на този танц е Милена Налбантова-Божилова – общински съветник, ръководител на школа по танци, основател на фондация, организатор на фестивали и съпруга на читалищен секретар. Дали това е култура, или добре режисирана схема?

Фактите говорят

Юли 2025 г. – RONA Dance Club, ръководен от Милена Налбантова, печели проект, финансиран от Община Хасково. Финансиране, за което самата тя гласува в Общинския съвет.
Всички деца от RONA получават стипендии по общинската програма за даровити деца. 100% успеваемост.
2026 г. – Фестивал „Вълшебен свят“. Организатори: RONA Dance Club, фондация „СОЛИ“ (пак Налбантова) и Община Хасково. Три структури, свързани с един и същи човек, едни и същи пари.

Семейният елемент

Малко известен факт, но изключително важен:
Съпругът на Милена – Росен Божилов – е секретар на читалище „Заря“.
Това е същото читалище, в което RONA репетира, провежда проекти и получава общински финансирания.

На практика:

Единият съпруг кандидатства и усвоява финансирания.

Другият управлява институцията-домакин.

А Милена – като съветник – е част от системата, която гласува бюджета.

Това не е просто „синергия“, а концентрация на контрол – върху културата, върху парите, върху решенията.

Законът мълчи. Етиката – не.

Да, няма доказателство, че Милена Налбантова е нарушила закона. Но ето какво имаме:

Общински съветник, който гласува бюджета.

Съпруг, който администрира институцията-домакин.

100% успеваемост на собствените ѝ кандидати.

Законът може да мълчи. Но обществото не е длъжно.

Въпросите, които никой не иска да зададе

Подала ли е Милена Налбантова декларация за конфликт на интереси?

Участвала ли е в решения, свързани с финансиране на RONA и фондация „СОЛИ“?

Проверяван ли е конфликтът на интереси между съпруг и съпруга?

Колко общински пари са минали през тези структури?

Кои други кандидати са участвали – и защо винаги печели едно и също име?

А другите?

Докато RONA и СОЛИ трупат финансирания, други школи в Хасково буквално оцеляват. Без подкрепа, без пространства за репетиции, без „семейни предимства“. За тях културата е страст, но не и доходоносен бизнес модел.

Хасково няма проблем с таланта. Няма проблем и с децата, които обичат да танцуват. Проблемът е в това, че една школа, една фондация и едно читалище – свързани с едно семейство – са се превърнали в монопол върху културата.

Това вече не е изкуство, а е приватизирана власт.
И когато културата се приватизира, обществото губи.

Присъединете се към нашата общност в Telegram тук

Подкрепете свободното издание на Красиво Хасково! Дарете еднократно избрана от вас сума [тук] или станете абонат за 10 лв/месец [тук]. Благодарим!