Представете си малък, красив пограничен град, сгушен сред една от най-чистите и богати на природа и история зони в България. Място, което би трябвало да бъде пример за екотуризъм, чист въздух и устойчиво развитие.
А сега си представете, че точно там, буквално до града, се трупат хиляди тонове отпадъци в нерегламентирано сметище, което никой не вижда… или по-скоро, не иска да види.

ТОВА Е ИВАЙЛОВГРАД!

Според жители на града, нерегламентираното сметище не просто съществува, а постоянно расте. Години наред, без контрол, без реакция, без решения.

И тук възниква въпросът, който някой трябва най-после да зададе:
Как е възможно подобно сметище да процъфтява в продължение на години, при управление, което държи властта вече пети мандат?

Тровим ли земята и кой носи отговорност?

По думите на местни жители, след всеки дъжд токсичните оттечения се изливат в близкото дере, просмукват се в подпочвените води и замърсяват не само района на Ивайловград, но по всяка вероятност и земеделските територии към гръцката граница.

А тук вече иде реч не просто за местен проблем, а за МЕЖДУНАРОДЕН ЕКОЛОГИЧЕН РИСК.

На същия терен ловуват местните ловци и според някои от тях, дивите прасета се хранят с отпадъците от сметището.

И сега си задайте въпроса, който всеки нормален човек би задал:
Какво следва, когато дивечът, който после попада на масата на хората, поглъща токсични отпадъци?
Колко сме близо до болести, епидемии, зарази?

Пет мандата власт. Нулева реакция. Защо?

Според много жители на Ивайловград нерегламентираното сметище не е “новина” за местната власт. То е там от години, пред очите на всички.

И тук стигаме до големия въпрос, който никой в града не смее да зададе публично:

Защо кметицата Диана Овчарова и хората около нея не решават този проблем?

Нима те не знаят за него или просто не искат да знаят?

Местните отдавна говорят, че управлението в Ивайловград е семейно, че Диана Овчарова управлява заедно с чичо си Златил Хаджиев и сина му Даниел Хаджиев. Дали това е така, предстои институциите да кажат. Но едно е ясно:

Фактите на терен крещят, а властта мълчи.

Ивайловград - раят, превърнат в сметище

Докато общината се занимава с всичко друго, но не и с решаването на проблема, природата на Ивайловград умира.
Горите се секат, водите се замърсяват, земята се трови.

И най-страшното?
Всичко това се случва пред очите на властта, която трябва да пази града, а не да го разрушава с бездействието си.

Накрая остава само един въпрос:

Кога най-после някой в Ивайловград ще поеме отговорност?
И кой ще спре унищожаването на един от най-красивите региони в България, преди да е станало необратимо?

ВИЖТЕ СМЕТИЩЕТО В ИВАЙЛОВГРАД ТУК!