Тези дни отново станахме свидетели, как тези, които трябва да защитават нашите интереси и да служат за пример в обществото, се страхуват да се изправят пред Темида.

Имунитетът, който българските народни представители получават в рамките на своя мандат, дълго време се е възприемал като необходим инструмент за защита на демокрацията и независимостта на законодателната власт. Но в действителност този механизъм все повече се използва за защита на лични и корпоративни интереси, като често поставя депутатите над закона.

Според Конституцията на Република България, депутатите не могат да бъдат задържани или преследвани за изразените си мнения и гласувания в парламента. Те също така не могат да бъдат разследвани за престъпления без съгласието на Народното събрание или освен ако не бъдат заловени в момента на извършване на престъплението. Това означава, че депутатите могат да избегнат наказателно преследване, дори когато има достатъчно доказателства за тяхната вина.

Множество случаи през последните години ни показват, как депутатският имунитет се използва като щит срещу правосъдието. Десетки са примерите за депутати, уличени в корупция, злоупотреба с власт и дори престъпления, които остават ненаказани благодарение на имунитета. Това подкопава доверието в политическата система.

Депутатският имунитет създава впечатление, че народните представители са „над закона“ и нарушава основния демократичен принцип за равенство на всички граждани пред правосъдието.

Процедурата по сваляне на имунитет често е тромава и зависи от политически интереси. Това позволява на обвиняемите депутати да манипулират системата, забавяйки разследвания или дори изобщо избягвайки наказание.

В наши дни имунитетът на народните представители вече не е инструмент за защита на демокрацията, а механизъм за прикриване на корупция и престъпления срещу българският народ.

Присъединете се към нашата общност в Telegram тук