Понякога една картина казва повече от хиляда страници анализи, доклади и експертни прогнози. Понякога една картина е достатъчна, за да разкаже това, което цели поколения българи шепнат на ухо, споделят в интернет, или просто си мислят, докато гледат как страната им се изплъзва между пръстите. И сега, за пръв път от години, имаме точно такава картина... визуално, безкомпромисно обвинение към онази прословута политическа мафия, която десетилетия се разпорежда с държавата като с наследствен имот.

Тази творба, колкото художествена, толкова и обществена е новият "Бай Ганьо“ на българската действителност. Ако Алеко Константинов успя да осмее пороците на политическата класа от своето време, то днешният художник е направил нещо може би още по-смело, той е рисувал със суровата енергия на човешкото разочарование, с тъмните цветове на националното обезверяване и с острите линии на гнева, натрупван толкова дълго, че вече няма къде да се побере.

Защото българинът знае, че имаме проблем и този проблем не е абстрактен. Той е системен, той е вкоренен, той е институционализиран, той е навсякъде, където властта отдавна се е превърнала в бизнес модел.

Картина на една държава, която изчезва

Погледнете внимателно символиката, в нея са вплетени онези, които години наред убеждаваха младите да мечтаят… но в чужбина. Онези, които превърнаха образованието в евтина бюрокрация, културата... в чалга декор за европроекти, а пенсионерите... в статистика, чиито оръфани портфейли се пълнят единствено с обещания.

И най-печалното е, че влизаме в бъдещето с гробищни паркове, растящи по-бързо от индустриалните зони. Няма нужда от диаграми, няма нужда от графики. Картината го показва по-добре от всичко, черната хроника на един народ, който се топи, докато неговите управници се къпят в разкош.

Съвременните "герои“ на упадъка

Истинската мафия никога не е само един човек. Тя е механизъм, машина, манталитет. Една група от взаимозаменяеми фигури, които идват и си отиват, но оставят след себе си все по-голяма пустош.

Ето защо тази картина е толкова важна. Тя не обвинява един човек, тя обвинява епоха. И точно това я прави по-силна от всяка статия, всяко предаване и всяка парламентарна реч от последните години.

Тя е завещание към бъдещите поколения, за да знаят къде сбъркахме, за да видят онова, което някои твърдят, че не съществува... за да разпознаят кои бяха онези, които превърнаха държавата не в дом, а в гробище.

И най-вече... да помнят.

Защото мафията живее от забравата. А изкуството, от паметта.