Днес Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви петото поредно намаление на лихвените проценти в рамките на една година. Лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение се понижават съответно до 2,75%, 2,90% и 3,15%, считано от 5 февруари 2025 г. Този ход цели стимулиране на икономическия растеж в еврозоната, но в дългосрочен план поражда редица въпроси относно стабилността на единната валута и рисковете за държавите, които са обвързани с нея.

За България, която е в чакалнята на еврозоната, поредната вълна от лихвени съкращения е още един ясен сигнал, че запазването на българския лев може да бъде по-доброто стратегическо решение.

Основният аргумент за продължаващата политика на ЕЦБ е забавянето на икономическия растеж в еврозоната. Инфлацията спадна под 2%, но икономиките на ключови страни като Германия и Франция остават в стагнация, а индустриалното производство е под натиск. Вместо да търси дългосрочни структурни реформи, ЕЦБ избира лесния но рисков път – евтина ликвидност, която изкуствено поддържа системата.

Слабостта на икономиките в еврозоната прави ниските лихви неизбежни. Проблемът обаче е, че тази политика води до продължително обезценяване на еврото и увеличаване на дълговете в страните от еврозоната.

Какви са рисковете за България?

Ако България приеме еврото, тя автоматично ще бъде подчинена на политиката на ЕЦБ и ще загуби възможността сама да определя своята монетарна политика. Ниските лихви и обезценяването на еврото водят до покачване на цените. Въвеждането на еврото в България би довело до още по-сериозна инфлация, тъй като номиналните доходи у нас остават по-ниски от средното за еврозоната. България ще бъде обвързана с решения, вземани в Брюксел и Франкфурт без да има механизъм за защита срещу кризи. В момента левът е в режим на валутен борд, което ограничава възможностите на БНБ, но след приемането на еврото страната ни ще загуби дори и тази защита. Еврозоната е изградена върху принципа на споделяне на риска. Това означава, че страни с високи дългове, като Италия и Испания, косвено ще бъдат субсидирани от фискално по-дисциплинирани държави. България, която е една от най-ниско задлъжнелите страни в ЕС, ще бъде поставена в неизгодна ситуация.

Левът като инструмент за стабилност

България има едно от най-добрите съотношения между дълг и БВП в ЕС (около 24%), стабилна банкова система и значителни фискални резерви. Приемането на еврото може да разклати тази финансова стабилност и да я обвърже с дълговите проблеми на други държави.

Запазването на лева би дало на България по-голяма гъвкавост в случай на икономически трусове, а в дългосрочен план би осигурило по-сигурна защита срещу инфлацията и финансовите дисбаланси в еврозоната.

Решението на ЕЦБ да намали лихвите за пети път в рамките на една година само доказва, че еврозоната е изправена пред структурни проблеми за които ниските лихви са временно и изкуствено решение. Вместо да се втурва към еврото, България трябва внимателно да претегли рисковете и да обмисли дали независимата парична политика не е ключът към по-сигурното икономическо бъдеще на страната.

Присъединете се към нашата общност в Telegram тук