На 10 юни 2024 г. на сайта на Министерския съвет беше публикуван проектозаконът за водоснабдяване и канализация (ВиК). Този проектозакон предизвика критики и безпокойства сред специалисти, които смятат, че той не само не решава съществуващите проблеми, но и създава нови заплахи за ВиК сектора в България. Един от дългогодишните експерти в сферата подчертава няколко основни недостатъка на новия проектозакон, които могат да доведат до значителни икономически и социални загуби за страната.

Липсва анализ на ефективността на съществуващия модел

Основната критика към проектозакона е, че липсва сериозен анализ на съществуващия модел на управление на ВиК отрасъла. Това е особено важно, защото без такъв анализ не е ясно какви точно са проблемите, които трябва да се адресират и дали предложеният нов модел действително ще подобри ситуацията. Всяка сериозна реформа в такъв ключов сектор трябва да стъпи на ясно разбиране на настоящите предизвикателства, но проектозаконът пренебрегва този подход.

Според експерти, дългогодишният проблем със съществуващите асоциации по ВиК е липсата на кадрови капацитет и финансиране. Държат се активи за милиарди левове, но често тези активи съществуват само на хартия и не е ясно дали те са реални или в какво състояние се намират. Въпреки тези предизвикателства, новият законопроект не предлага решения за увеличаване на ефективността, което може да доведе до задълбочаване на проблемите.

Липса на финансов и социален анализ

Една от най-сериозните липси в законопроекта е отсъствието на финансов и социален анализ. В момента няма яснота как новите промени ще се отразят върху цените за крайните потребители и какви ще са социалните последици от това. Много домакинства вече изпитват затруднения с плащането на своите сметки за вода, и новият проектозакон може да влоши положението, без да предложи механизми за подпомагане на нуждаещите се.

Правото на достъп до чиста вода е пренебрегнато

Най-сериозният проблем обаче е, че не се гарантира "човешкото право на достъп до питейна вода и санитария". Това е основно човешко право, което трябва да бъде в основата на всяка водна политика. Законопроектът не дава гаранции, че достъпът до вода ще бъде осигурен за всички, независимо от социалното положение. Освен това не се обсъждат въпроси, свързани с качеството на водата, като например наличието на вредни вещества като уран, манган, хром, арсен и други, които представляват риск за здравето на населението.

Липса на експертно мнение

Друг съществен проблем е пренебрегването на експертното мнение при вземането на решения за изграждането на важни инфраструктурни обекти. Пример за това е проектът Доспат-Въча, който предвижда изграждане на хидротехнически съоръжения с цел подобряване на водоснабдяването в Южна България. Проектът се разглежда като ключов за региона, но за неговото реализиране не са взети предвид препоръките на доказани специалисти. Вместо това, решенията се взимат на базата на административни съображения, което създава риск за качеството и ефективността на изпълнението.

България без стратегия за ВиК – какво следва?

Един от най-тревожните аспекти е фактът, че България вече няма валидна стратегия за развитие и управление на ВиК сектора. Последната стратегия изтече през миналата година, а новият законопроект не се основава на никакви стратегически насоки или препоръки от предходния документ. Това означава, че реформите в сектора се извършват без ясна визия за дългосрочните цели и приоритети, което създава риск за устойчивото развитие на водоснабдяването и канализацията в България.

Всеки опит за реформа трябва да бъде подкрепен с детайлен анализ на съществуващото състояние на ВиК сектора. Това включва анализ на ефективността на настоящия модел, както и оценка на състоянието на активите. Необходим е задълбочен анализ за въздействието на новия закон върху цените на водата и социалното положение на гражданите. Такъв анализ трябва да се съчетае с ясни мерки за защита на уязвимите групи и осигуряване на достъп до питейна вода за всички. Взимането на решения трябва да се основава на консултации с доказани специалисти в областта, особено когато става въпрос за проекти като Доспат-Въча, които засягат хиляди граждани. Необходимо е разработване на нова дългосрочна стратегия за развитието на ВиК сектора в България, която да бъде базирана на препоръките от последната стратегия и да отчита новите реалности и нужди на страната. Проектозаконът трябва да включва конкретни мерки за мониторинг и контрол на качеството на питейната вода, като се осигури тя да бъде безопасна и чиста за потребителите.

България е на кръстопът в своето развитие на водния сектор, и новият законопроект за ВиК трябва да бъде значително подобрен, за да отговори на нуждите на гражданите и на бъдещите поколения. Вместо административни решения и липса на прозрачност, българският народ заслужава ясни правила, които да защитават правото му на достъп до чиста и безопасна вода. Само по този начин можем да гарантираме устойчивото управление на водните ресурси в страната и да се изправим гордо пред бъдещите предизвикателства.