Времето на пасивната тишина изтече. В Хасково се случи нещо безпрецедентно, с което официалните власти не се бяха сблъсквали – децата на нашия град се вдигнаха. И казаха "стига".

След ужасяващото убийство на 18-годишната Магдалена Русева, извършено от 17-годишен неин познат с особена жестокост – с примка, удушена, с методично мъчение – фасадата на сигурността, която е лицето на полицията в Хасково ... се срути.

Тялото на Магдалена бе открито на 30 април, изоставено в полуразрушена къща в града. Ужасът не е само в престъплението. Ужасът е в това, че в продължение на четири дни, органите на реда, същите, които получават заплати от парите на българските граждани, са убеждавали роднините, че Магдалена е "добре", "жива", "в Стара Загора", "сърди се, ще се върне". Това не е пропуск – това е институционален отказ от действие.

И когато истината излезе наяве, младежите на Хасково отказаха да мълчат. Фасадата на полицейското управление бе буквално и метафорично разгромена. Надписи, плакати, викове: „Оставка Расоков!“, „Справедливост за Маги!“. Това не е просто бунт, това е зов за отговорност.

И не, това не са "разгневени тийнейджъри, водени от емоции", както вероятно ще каже някой говорител на МВР. Това са деца, които знаят какво е да ги боли. Да ги лъжат. Да ги пренебрегват. Да ги оставят сами пред лицето на смъртта. Деца загубили по най-жестокия начин един от тях.

Къде беше полицията?

Къде беше директорът на ОД на МВР Хасково Иван Расоков, когато семейството търсеше дъщеря си? Когато всяка минута можеше да бъде от значение? Докато органите са раздавали „успокоения“.

Отговорността трябва да има име

Името не е „обстоятелства“. Не е „съдбата“. Не е „нещастен случай“.
Името е неадекватност. Името е бюрократична арогантност. Името е НЕСПРАВЕДЛИВОСТ.
И, да – едно от тези имена е Иван Расоков.

А децата?

Те днес възстанаха. Те не носят униформи, но имат морал. Те нямат палки, но имат глас.
И докато системата се опитва да замаже отговорността, едно поколение вика истината на висок глас.

Ако властта не си тръгне сама, може би ще бъде изнесена – не с насилие, а с непримиримост. И с паметта на Магдалена Русева като символ, че бездействието убива.

Ако властта не си тръгне сама, може би ще бъде изнесена – не с насилие, а с непримиримост. И с паметта на Магдалена Русева като символ, че бездействието убива.

Присъединете се към нашата общност в Telegram тук

Подкрепете свободното издание на Красиво Хасково! Дарете еднократно избрана от вас сума [тук] или станете абонат за 10 лв/месец [тук]. Благодарим!