Политическата сцена в България е пример на истинска иновация и визионерство... или поне така изглежда, ако сте добри в четенето между редовете. В последно време виждаме как лидери като Костадин Костадинов и Радостин Василев развяват знамената на патриотизъм и стратегическо мислене. Но не е ли странно как тези визионери звучат все по-познато? Как идеите им за национално развитие и патриотична гордост сякаш повтарят концепции, които вече са описани от Ивелин Михайлов и неговия 20-годишен план за развитие на България, създаден от партия Величие?

Плагиатство на идеи?

Докато Костадинов говори страстно за национална идентичност и културно наследство, а Василев громи "неолибералните елити" и "продажните интереси", човек се замисля къде вече ги е чувал. Изведнъж когато планът на партия Величие за дългосрочно развитие на България беше представен, техните речи и лозунги започнаха подозрително да съвпадат с идеите заложени в плана. Ивелин Михайлов, който още през годините, преди някой да чуе за "родолюбивия" подем на Костадинов, беше създал Исторически парк – мащабен проект, който не само запази, но и възроди част от културното наследство на страната, се оказа истинският визионер в ситуацията.

И докато лидерите от трибуните размахват патриотизма, призовавайки за нови стратегии за икономически и културен възход, те удобно забравят, че няма нищо ново в тези призиви. Защото всичко, което те сега популяризират, вече беше обмислено и заложено в 20-годишния план на Величие – визия, която не само говори за патриотизъм, но и се основава на реални действия.

Исторически парк срещу "историческо" нищо

Да вземем за пример конкретните резултати. От една страна, Ивелин Михайлов и създаденият от него Исторически парк – реално изграден и съществуващ, събрал хиляди български и чуждестранни туристи, който вдъхва нов живот на историята на България. Това е проект, който не само говори за национална идентичност, но и реално я показва, демонстрирайки как съвременната икономика може да бъде стимулирана чрез културното ни наследство.

А какво имаме от другата страна? Дълги речи, лозунги на политическата сцена, множество обещания за бъдещи реформи и концепции за спасение на България. Но след толкова години на политическа дейност от Костадинов и Василев, нито една значима инфраструктурна или културна инициатива не може да бъде намерена на територията на страната, която да е тяхно дело. Ивелин Михайлов може да се похвали с физическо културно наследство, докато Костадинов и Василев събират само виртуални аплодисменти.

Защо копието не може да стане оригинал?

Трябва да се запитаме – защо, когато имаме готови, обмислени и стратегически формулирани решения, те не бяха просто подкрепени от тези "патриоти"? Вместо това, наблюдаваме как те се опитват да ги представят като свои собствени идеи, добавяйки едва доловими промени и звънки фрази. Иронията е, че докато Костадинов и Василев се опитват да се наложат като спасители на нацията, именно техните речи и концепции изостават от реалната работа, която Ивелин Михайлов и неговите съмишленици вече са свършили.

В крайна сметка, може би българските граждани трябва да бъдат по-внимателни в избора си на визионери. Защото, докато някои само говорят за велики планове за бъдещето, други вече ги изпълняват. Време е да се научим да разпознаваме истинските действия зад думите и да оценим онези, които реално работят за България, а не само използват красиви думи в кампанията си за следващите избори.