Има моменти, в които една държава сама си сваля маската. Моменти, в които институциите, уж създадени да пазят закона, изведнъж започват да приличат на политически отряди, изпратени да сплашат, да унищожат, да предупредят. И точно такъв момент наблюдаваме с гръмките акции около "Исторически парк“ и хора, свързвани покрай него.

Сценарият е до болка познат, шум, зрелищност, внезапна "битка с престъпността“, която магически избухва точно когато властта има нужда гражданите да гледат другаде. И най-удивителното? Същото обвинение, същият модел, дори същият тип неясно споменат “неизвестен депутат”, използван, за да се изгради теза за "организирана престъпна група“. Кой е този човек? Каква е ролята му? Защо е "известен по делото“, но остава "неизвестен за държавното обвинение“? Тук логика няма... но политическа употреба има.

Същата схема, различен човек

Този стил на обвинение вече сме го виждали. Той удивително напомня на случая срещу варненския кмет Благомир Коцев и дори защитници, които са работили по двете дела, отбелязват, че моделът е практически идентичен. Отново се спуска абстрактно обвинение, отново се използва фигура с имунитет, отново се говори за "огромни финансови потоци“, които обаче нямат конкретика, дати, действия, причастност.

Най-абсурдното?
По същите тези обвинения вече е имало дело през 2022 г.
И какъв беше резултатът?

Прекратено.
Официално.
Поради липса на престъпление.

Това не е интерпретация, а факт! Съдът вече веднъж не е намерил престъпление там, където прокуратурата и КПК днес отново се опитват да го видят, но този път много по-шумно и много по-удобно за властта.

Властта не търси справедливост. Тя търси враг.

Когато не можеш да обясниш скандали около бюджет, сделки, размествания и съмнителни решения... намираш параван.
Когато се задава обществен натиск... насочваш прожектора другаде.
Когато трябва да се покаже "активност“.. удряш някого, който е неудобен.

И какво по-удобно от частен проект, който може да бъде превърнат в медийна димка?

Адвокатските коментари пред съда ясно показват друго: няма изяснени роли, няма описани действия, няма конкретни доказателства за престъпно взаимодействие.
Има събрани документи, счетоводни операции, предмет на икономическа дейност, все неща, които сами по себе си не представляват престъпление, но защо да се занимаваме с доказателства, когато можем да организираме телевизионен спектакъл?

КПК, прокуратурата и старият проблем, когато институциите не са независими, а инструментализирани

Когато надзорни органи и прокуратура се използват за политически цели, това не е борба с престъпността.
Това е репресия.
Това е натиск.
Това е подмяна на закона с лоялност към властта.

И когато един модел започне да се повтаря, първо при един кмет, после при икономически проект, после при всякакви неудобни фигури, тогава вече не говорим за случайност... говорим за система.

Системата изпраща послание.

И то е зловещо.

„Можем да ви ударим когато поискаме.
Можем да ви държим в арест, дори ако сте болен и с опасност за живота.
Можем да ви вкараме в медийна въртележка без да имаме конкретни обвинения.
Можем да възобновяваме прекратени дела, когато ни е удобно.“

Това не е правова държава.
Това е държава, в която институциите се превръщат в бухалки и то не срещу престъпността, а срещу всеки, който е неудобен, независим или просто неконтролируем.

А истинският въпрос е... кой ще е следващият?