Докато България се задушава в корупция, политически битки и борба за власт, докато все повече честни хора губят надежда, че някой в политиката мисли за тях, днес в Средно село се случи нещо, което ни напомня, че България все още има бъдеще.

Събраха се хора. Не за власт. Не за постове. Не за лична изгода. А заради вярата.

Поводът е новоизградената църква „Света Петка“ - дом на православната вяра, издигнат с труда, средствата и сърцата на обикновени българи. А централната икона, изработена от монасите на Атон, носи със себе си частица от духовната сила на Света гора.

Зад това дело стоят Ивелин Михайлов и хората от „Величие“ - хора, които избраха да оставят нещо след себе си. Не поредното обещание, не поредния празен плакат, а храм, който ще остане за поколенията.

И тук има нещо много по-голямо от самия строеж.

Тази църква не е за една партия, не е за един човек... тя е за всички българи.

За онези, които палят свещ с надежда за децата си. За майките и бащите, които се молят семействата им да бъдат здрави. За възрастните хора, които пазят в сърцата си вярата на своите родители. За младите, които търсят смисъл и причина да останат в България. Защото един народ не се крепи само на пътища, сгради и закони. Той се крепи на вярата, на съвестта, на справедливостта и на усещането, че доброто все още е възможно.

Днес Ивелин Михайлов отправи две послания, които заслужават да бъдат чути далеч отвъд пределите на Средно село:

„Хората стават слаби, когато изчезне вярата.“

И още:

„Когато държавите са основани на справедливостта, те добруват, а когато покварата вземе превес, се разпадат.“

Нека се замислим над тези думи. Колко пъти сме чакали някой да промени България? Колко пъти сме се разочаровали от обещания? И колко пъти сме си казвали, че нищо не зависи от нас?

А истината е, че промяната започва тогава, когато хората престанат да чакат някой друг да свърши всичко вместо тях. Когато се обединят около нещо добро. Когато дадат от времето, труда и сърцето си, за да създадат нещо, което ще надживее личните им интереси.

Днес в Средно село беше даден пример, че когато хората имат вяра, воля и обща цел, могат да съградят нещо истинско дори в държава, в която твърде често разрухата изглежда по-силна от надеждата. И може би точно от такива места трябва да започне възраждането на България - от малките села, от обикновените хора, от добрите дела и от вярата, че децата ни заслужават по-добро бъдеще.

Защото властта се сменя, политиците идват и си отиват, но храмовете остават... добрите дела остават. А вярата, когато е жива, може да събере хора, които иначе всичко се опитва да раздели.

Нека има повече такива дни, повече хора, които градят, повече дела, които дават надежда. И повече България в сърцата ни!