Въпросът вече не е само кой парцел ще бъде продаден. Въпросът е кой пази обществения интерес, когато решенията за общинската собственост се превръщат в повод за поредния обществен конфликт.

Има нещо дълбоко сбъркано в управлението, когато хората трябва да събират подписи, за да защитят земята, водата, горите и историческата памет на собственото си село. Има нещо още по-притеснително, когато около действията на един кмет от години се натрупват съдебни производства, имуществени спорове и въпроси за разпореждането с публични ресурси, а гражданите продължават да питат дали някой изобщо ще потърси отговорност.

Става дума за Мюмюн Искендер, кмета на община Минерални бани.

Гарваница: земя за продан, история под въпрос

На 1 октомври 2026 г. Община Минерални бани публикува обява за публичен търг с явно наддаване за продажба на единични и групи имоти - частна общинска собственост. Търгът е насрочен за 28 октомври от 10:00 часа. Официалната обява на общината е публично достъпна.

Жители на Горно Брястово вече организират подписка с искане за отмяна на заповедта в частта за имотите в местностите „Гарваница“ и „Банска чука“, спиране на търга и защита на питейното водоснабдяване, горите и археологическото наследство. Те поставят и въпроса за задължителното насочване на част от приходите от разпореждане с общинско имущество към дейности от местно значение.

Защо това е важно?

Защото „Гарваница“ не е просто географско име върху кадастралната карта. Местността е известна с древен култов комплекс и археологически структури. Там историята не е измислена за туристическа брошура, а е част от наследството, което трябва да бъде съхранявано за следващите поколения.

Общинската земя не е личен резерв, който може да се разпродава без обяснения. Тя е публичен ресурс, а всяко решение за нея трябва да издържа проверката на документите, закона и обществения интерес.

Един милион лева и четири случая, по които прокуратурата търси отговори

Случаят с Гарваница не възниква във вакуум.

През 2025 г. прокуратурата поиска отстраняването на Мюмюн Искендер от длъжност във връзка с разследване за предполагаеми нарушения при имуществени разпореждания с общински недвижими имоти за близо един милион лева. В публичните съобщения за производството се посочват четири случая, включително казус с имот, за който се твърди, че принадлежи на църковното настоятелство в село Брястово.

На 21 октомври 2025 г. Окръжният съд в Хасково постанови отстраняването му. По-късно Апелативният съд в Пловдив отмени определението и Искендер продължи да изпълнява кметските си правомощия.

Самият Искендер е защитавал действията на общината с аргумента, че решенията за продажба се приемат от Общинския съвет, че част от имотите са били включени в общински програми от предишни години и че в конкретни случаи са съществували несъответствия в кадастралните данни.

Но дори когато Общинският съвет гласува, това не освобождава кмета и администрацията от задължението да подготвят законосъобразни процедури, да проверяват документите и да защитават собствеността на общината.

Затова въпросът не е дали някой може да се скрие зад подписа на друг. Въпросът е кой какво е направил, въз основа на какви документи и с какви последици за гражданите.

Вододайните зони не са обикновена стока

През 2025 г. публично бяха съобщени и обвинения, свързани с придобиването на три имота в санитарни зони на вододайни сондажи. Според публикации по случая прокуратурата е поставила въпроси за собствеността и статута на тези терени. Кметът от своя страна е заявил, че действията са били съгласувани с компетентните институции и са предприети в интерес на общината.

Само че... кмете... водата не е просто актив в счетоводния баланс. Тя е условие за живот, земеделие и развитие на населените места. Когато решенията за земя могат да засегнат водоснабдяването, прозрачността не е любезност на администрацията. Тя е задължение към хората.

Тридесетте процента: законът не е пожелание

В подписката на жителите на Горно Брястово се поставя и конкретен въпрос - при разпореждане с общинско имущество да се спазва чл. 52, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.

Разпоредбата предвижда Общинският съвет да определи не по-малко от 30% от постъпленията от разпореждане с общинско имущество в съответното населено място да бъдат използвани за дейности от местно значение там.

Това е конкретно законово изискване, което може и трябва да бъде проверено документ по документ. Има ли съответното решение на Общинския съвет? Как са определени приходите? Каква част е предвидена за местни дейности? Какви реални инвестиции са направени в селото?

Ако законът е спазен, документите би трябвало да го покажат. Ако не е, институциите трябва да установят причините и да предприемат действията, предвидени в закона.

Жителите не са длъжни да се задоволяват с обещания. Те имат право да знаят какво се случва с общинските активи и каква част от ползата остава в техните населени места.

От ДПС до новите политически проекти: има ли значение кой държи властта?

Политическата биография на Мюмюн Искендер също заслужава внимание. През септември 2024 г., когато ДПС се разцепи, той публично застана зад Ахмед Доган. Носеха се слухове, че на последните парламентарни избори, индиректно е подкрепил Румен Радев, а сега през септември 2026 г. официалният сайт на общината съобщи, че областната организация на АПС в Хасковска област, начело с Искендер, подкрепя кандидат-президентската двойка на „прогресивна България“ Илияна Йотова и Кирил Вълчев.

Но има въпрос, който новата политическа власт трябва да чуе независимо от партийния цвят: ще се проверяват ли по един и същи стандарт решенията на всички кметове, или политическите отношения ще се окажат по-важни от обществения интерес?

Ако една формация обещава да сложи край на статуквото, тя трябва да покаже как прилага това обещание към местната власт. Не чрез лозунги, а чрез прозрачност, независим контрол и еднакъв стандарт към всички.

Колко още въпроси трябва да се натрупат, преди институциите да дадат ясни отговори?

В продължение на години Минерални бани се управлява от един и същ кмет. Вече има публично известни наказателни производства, спорни имуществени казуси, въпроси за вододайни зони и нова процедура за продажба на общински имоти. Това създава достатъчно основания за цялостна проверка на управлението на общинската собственост.

Затова призивът към институциите трябва да бъде конкретен:

Прокуратурата да провери има ли данни за нарушения при подготовката и провеждането на процедурите за продажба на имотите в „Гарваница“ и „Банска чука“.

Областният управител на Хасково да провери законосъобразността на актовете в рамките на своите правомощия.

Компетентните органи по културното наследство и водоснабдяването да установят дали конкретните парцели засягат археологически обекти, гори или санитарни зони.

Гарваница принадлежи на бъдещето, не на днешния ден

Жителите на Горно Брястово имат право да питат защо се продават тези имоти, какво точно се продава и какви ще бъдат последиците. Те имат право да искат информация за водата, горите, археологическото наследство и инвестициите в селото си.

Общината не е семейна фирма, общинската земя не е личен капитал на кмета, а обществената собственост не е безгласна вещ, която чака някой да я включи в поредния списък за продажба.

На 28 октомври предстои търгът за общински имоти. Преди тази дата гражданите заслужават ясни отговори, а институциите - възможността да проверят всички относими документи.

Гарваница не е бащиния, а Минерални бани не е частна собственост. И никой кмет, независимо колко дълго управлява и с кого е политически близък, не стои над закона.