В навечерието на президентския балотаж лидерът на „Величие“ Ивелин Михайлов обяви, че ще подкрепи Илияна Йотова. Решението му е заявена политическа позиция, която той свързва с разбирането кое би било по-добрата стъпка за България в настоящия момент.

Но отвъд конкретното име в бюлетината има нещо по-важно. Може ли човек да направи избор на балотаж, без да се превръща в безусловен привърженик на избрания кандидат? И може ли една политическа организация да подкрепи определена посока, без да се отказва от критичността си към властта?

Според позицията на Михайлов отговорът е да.

57 000 гласа не са финал, а начало

Лидерът на „Величие“ благодари на хората, които са подкрепили партията на изборите, и оцени получения резултат от около 57 000 гласа като значимо постижение. Посланието му към симпатизантите обаче не е да се задоволят с постигнатото, а да разберат, че политическата промяна не се случва за една нощ.

В България твърде често се появяват надежди за спасение чрез един човек, една партия или едни избори. После идва разочарованието, след него апатията, а накрая обществото отново се връща към познатия модел, от който е искало да избяга.

Истинската промяна изисква постоянство, организация и готовност да продължиш, дори когато резултатите не идват веднага. Като пример Михайлов посочва дългогодишната борба за независима Българска православна църква - процес, който показва, че големите обществени цели изискват последователност и усилия през поколенията.

Посланието е ясно: политическото участие не приключва с преброяването на бюлетините.

Изборът на балотажа не е празен чек

В оценката си за политическите алтернативи Михайлов отправя критики към зависимости и икономическо влияние, които стоят зад определени политически кръгове подкрепящи кандидатурата на Гюров. Сред обектите на критиките му е и влиянието, което той свързва с Иво Прокопиев.

Същевременно той не спестява резервите си към управленски решения и кадрови назначения, свързвани с политическото управление на Румен Радев, както и към недостатъчната обратна връзка с гражданите.

Това е съществен момент. Да подкрепиш един кандидат на балотаж не означава автоматично да одобриш всичко, което той, неговото обкръжение или политическата среда около него са правили.

В демокрацията подкрепата не би трябвало да бъде договор за мълчание. Тя е избор в конкретна ситуация, а не отказ от правото да задаваш въпроси.

Именно затова позицията на Михайлов трябва да се разглежда в контекста на неговата заявена цел, да се търси по-добрата възможност за страната, без политическата борба за промяна да бъде прекратявана.

Държавата не се променя само с ново име на върха

България няма нужда просто от поредната смяна на лицата. Тя има нужда от институции, които чуват хората, от управление, което обяснява решенията си, и от политически сили, които не забравят обещанията си веднага след като получат власт.

Михайлов заявява, че след балотажа „Величие“ ще продължи да настоява за по-пряка връзка между гражданите и институциите и за решения, които подобряват живота на обикновените българи.

Това е обещание, по което партията ще трябва да бъде оценявана не само по думите, но и по действията си.

Правото на избор принадлежи на гражданите

Михайлов изрично подчертава, че всеки избирател трябва да вземе собствено решение. Неговият избор е Илияна Йотова, но той не представя това като задължение за всеки симпатизант на „Величие“.

Това разграничение има значение, защото политическите лидери могат да аргументират позициите си, да убеждават и да предупреждават за рисковете пред страната, но отговорността пред урната остава лична.

Лидерът на партията заявява също, че ще продължи да разговаря с хората до балотажа, за да могат те да вземат информирано решение, а не да бъдат водени единствено от емоции или чужди внушения. Той призовава и за подаване на сигнали при съмнения за нарушения в изборния процес.

В крайна сметка въпросът не е просто кой ще спечели президентския балотаж. Въпросът е дали след него българските граждани отново ще бъдат забравени до следващите избори, или ще продължат да изискват отчетност, справедливост и реална промяна.

Защото най-голямата грешка би била да повярваме, че една бюлетина може да свърши работата, която обществото трябва да върши всеки ден.

Изборът на Ивелин Михайлов е заявен, предстои да видим как ще гласуват гражданите, но битката за по-добра България не започва и не приключва с един балотаж.