На фона на все по-сериозните проблеми с водоснабдяването и климатичните промени, българското правителство заедно с местните власти обсъжда „решения“, които будят сериозни притеснения за бъдещето на нашите водни ресурси. На годишната среща на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), проведена на 13 октомври 2024 г. в курорта Албена, беше обсъден недостигът на вода в страната и мерките за справяне с кризата, но фокусът сякаш се измества от реалните нужди на българските граждани към печалбите на частни интереси.

Опасността от приватизация

Летните горещини и климатичните промени доведоха до трайни проблеми с водоснабдяването в множество общини в България. Някои региони, дори тези около Самоков, който е воден източник за около четвърт от населението, изпитват сериозен недостиг на вода и дори режим на водата. Тези предизвикателства се използват като оправдание за въвеждането на частни партньорства във ВиК сектора, което може да се окаже поредният опит за отдаване на националното ни богатство в ръцете на частни компании.

Много от представителите на общините, както и участници като Иван Иванов от Българската асоциация на водите, подчертаха, че ситуацията с водоснабдяването в страната се влошава. В дискусиите беше посочено, че водните загуби в някои общини достигат до 90%, което показва липсата на поддръжка и инвестиции в съществуващата инфраструктура. Въпреки това, вместо да се предложат дългосрочни инвестиции в модернизацията на системите, се обсъждат модели на публично-частно партньорство, които на практика отварят вратата за приватизация на водните ресурси.

За кого е важно публично-частното партньорство?

По време на срещата в Албена беше даден „добър пример“ с дейността на частното водно дружество, опериращо в Столична община. Но не е ли това само подготвителен етап за по-широка приватизация на водоснабдителните услуги в страната? Управляващите твърдят, че подобен модел би донесъл по-голяма ефективност, но реалността в други страни показва точно обратното. Приватизацията на водата води до значителни увеличения на цените, а качеството на услугите остава същото или дори се влошава.

Участниците в срещата, включително бившият министър на околната среда и водите Юлиян Попов, не предоставиха ясни дългосрочни планове за справяне с водната криза, нито се ангажираха с конкретни инвестиции в публичния сектор. Вместо това, дискусиите се насочиха към увеличаване на цените на водата, като това беше представено като „неизбежно“. Кой всъщност печели от тези „неизбежни“ промени? Българските граждани, които вече са подложени на режими и скъпо водоснабдяване, или частните интереси, които виждат възможност за печалби?

Продажбата на бъдещето ни.

Става ясно, че водата, която би трябвало да бъде неотменимо човешко право, се превръща в поредния ресурс, застрашен от интересите на частни компании. Докато населението страда от недостиг и водни режими, правителството се готви да прокара мерки, които ще позволят на частни дружества(може би дори от чужди държави) да контролират този жизненоважен стратегически ресурс. Вместо да се инвестира в модернизация и устойчиво управление на водните системи, се обсъждат възможности за партньорства, което в крайна сметка ще бъде поредното предателство и ограбване на България.

Не трябва да позволим българските води да бъдат продадени, докато ние оставаме без достъп до чиста и безопасна вода. Този подход заплашва не само природните ни ресурси, но и социалната стабилност на страната. България трябва да съхрани своите води и да инвестира в дългосрочни решения, а не да поставя печалбата над нуждите на хората.