Лятото на 2023 г. се превърна в безводен кошмар за стотици жители на хасковските села Брягово, Александрово, Константиново и Поляново. С всеки изминал ден надеждата за нормален живот изчезва, заменена от тревога и отчаяние. След безкрайна серия от аварии, селяните са принудени да се борят за най-елементарното – чиста питейна вода.
Историята на една авария
Водопроводната система в тези села е на над половин век. Построена с доброволчески труд, тя отдавна е преминала срока си на експлоатация. Тръбите, предимно от азбестоцимент, са прогнили и напукани, а честите аварии са част от ежедневието на местните. Те се шегуват, че „Жаботата“ – ремонтните съединения, са повече от самата тръба, а водата често тече на повърхността, преди да стигне до домовете.
Всяко лято ситуацията се влошава, тъй като слягането на земните пластове допълнително напуква тръбите. Тази година обаче нещата достигнаха критична точка. Месеци наред хората в Александрово бяха без вода, а и в другите села положението не беше по-добро.
Къде е водата?
Преди повече от двадесет години в близост до село Александрово е направен сондаж с отлични показатели. Водата е била кристално чиста и в достатъчно количество, за да задоволи нуждите на няколко села. Защо тогава този източник не се използва?
Според местни инженери, проблемът се корени в управлението на ВиК – Хасково. Преди години компанията е изпаднала в тежка финансова криза и е била на ръба на фалита. В този хаос са били извършени редица кражби на оборудване от сондажната станция, включително помпи и кабели.
„Сякаш някой е искал нарочно да унищожи този източник“, споделя пенсиониран ВИК инженер. „Аз лично съм виждал как тръбите на сондажа бяха запушени с желязо. Беше саботаж в чист вид.“
Мълчанието на институциите
Опитахме се да потърсим отговор от ВиК – Хасково, но всички наши опити останаха безуспешни. Телефоните не отговаряха, а служителите ни прехвърляха от един на друг, без да дадат конкретни отговори.
Защо не се възстанови сондажът? Защо се допускат подобни аварии? Какви мерки се предприемат за решаване на проблема? Това са само част от въпросите, които останаха без отговор.
Междувременно жителите на засегнатите села продължават да страдат. Те са принудени да търсят вода от отдалечени кладенци, да си носят по няколко кофи на ден и да се лишават от най-елементарните удобства.
Кога ще дойде водата?
Ситуацията е тревожна и изисква незабавна реакция от страна на институциите. Хората имат право на достъп до чиста питейна вода, а не да преживяват подобен стрес.
Очакваме отговор от ВиК – Хасково, както и от общинските власти. Трябва да се извърши цялостна проверка на състоянието на водопроводната система и да се предприемат незабавни мерки за отстраняване на авариите. Освен това, трябва да се търсят алтернативни източници на водоснабдяване, като например възстановяването на неработещи сондажи.
Жителите на засегнатите села не могат повече да чакат. Те имат право на достоен живот и достъп до основни ресурси.
Въпроси, които остават без отговор:
Защо не се инвестира в цялостна модернизация на водопроводната система?
Кой носи отговорност за кражбите на оборудване от сондажната станция?
Защо се допускат толкова чести аварии?
Какви са плановете за бъдещето на водоснабдяването в тези села?
В заключение:
Историята на засушените села е история на пренебрежение и безразличие, което граничи с умишлена безстопанственост. Тя е призив за действие и сигнал за това, че проблемите с водоснабдяването в България са далеч по-сериозни, и почти не се споделя от националните медии. След обединяване на ВИК дружествата по инициатива на Бойко Борисов, ситуацията в сектора вместо да се подобри е на ръба на разпад. Организиран разпад с дъх на чужди частни инвеститори и тежка корупция.

ВИДЕО: