Българската борба отново е в епицентъра на скандал, но този път не заради резултатите на тепиха, а заради решенията извън него. Двукратният европейски шампион Георги Димитров от Димитровград публикува емоционален пост във "Фейсбук“, който поставя тежки въпроси за справедливостта, правилата и морала в родния спорт.

"Пиша това във връзка с поредното разочарование в нашия спорт – борбата. Говоря открито и честно пред всички, както тук в социалните мрежи, така и на четири очи!
Вече се чувствам чужденец в родината си. Аз съм човек, който не иска нищо даром – не искам нищо, което не съм заслужил или изкарал с труд.
Цяла година участвам на всяко състезание и лагер, почти не се прибирам при семейството си, и се готвя заедно с всички момчета от националния отбор. Моят противник, който живее и тренира в Русия, е идвал само на един шампионат в България, и 5 дни на лагер с нас. Не идва на централизираната подготовка и прави каквото си иска – и въпреки това решиха да борят него на световното.
Всеки ден говорят за правилата: който не участва в централизираната подготовка и не се бори на определени състезания за определение на състава, няма право да участва на световни и европейски първенства. Това явно не е за всеки, е двоен стандарт…
Въпреки множеството разочарования продължавам да гоня мечтите си. Благодаря на всеки, който ме подкрепя!!!!“

Тези думи тежат, защото идват не от разочарован новак, а от шампион, който е доказал таланта и волята си на тепиха, от спортист, който не проси привилегии, а настоява за равни правила.

Правилата важат за едни, а за други – не?

Димитров твърди, че докато той цяла година преминава през лагери, състезания и лишения, друг състезател, който живее и тренира извън България, е бил избран за световното първенство, въпреки че не е спазил условията на централизираната подготовка. Ако това е вярно, въпросът е ясен: правилата важат ли за всички, или за някои се правят изключения?

Никой не оспорва правото на треньорите и ръководството да определят състава, но когато решенията изглеждат като откровено нарушение на собствените правила, доверието в системата изчезва. А без доверие няма спорт, няма мотивация и няма бъдеще.

"Продължавам да гоня мечтите си“

Най-силните думи на Георги Димитров обаче са не обвиненията, а заявената му решимост: "Въпреки множеството разочарования продължавам да гоня мечтите си.“ Това е гласът на спортист, който не се предава, въпреки че системата сякаш се обръща срещу него.

Ако трудът, дисциплината и постоянството не се зачитат, а място има само за "избрани“, тогава посланието към младите е катастрофално.

Българската борба е спорт с традиции и с герои и за да продължи да ражда шампиони, тя се нуждае не само от таланти, но и от справедливост. Гласът на Георги Димитров трябва да бъде чут, защото зад него стои не само личната му болка, а и достойнството на цял един спорт.

Присъединете се към нашата общност в Telegram тук

Подкрепете свободното издание на Красиво Хасково! Дарете еднократно избрана от вас сума [тук] или станете абонат за 10 лв/месец [тук]. Благодарим!