Има едни думи, които българските политици произнасят с изключителна лекота. Особено преди избори. Думи като „борба с корупцията“, „разграждане на модела“, „справедливост“, „проверки“ и „отговорност“. Думи, които звучат прекрасно от телевизионния екран, но твърде често губят съдържанието си веднага след като бъдат преброени бюлетините.

Преди президентските избори министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев направи едно доста сериозно изявление. Той потвърди, че се разследват кметове в цялата страна, включително представители на ДПС и други политически сили. По думите му структурите на МВР проверяват обществени поръчки и дейности, при които съществува потенциална възможност за източване на обществен ресурс. Министърът подчерта, че проверките не са насочени само към една партия.

Чудесно, г-н министър!

Само че сега имаме няколко въпроса и се надяваме да не останат без отговор.

Ще стигнат ли проверките и до Хасковска област?

Питаме, защото това не е просто поредният административен регион на картата на България, а област, в която през годините се изгради феодален модел на местно управление, пораждащ сериозни въпроси за политическото влияние, икономическите зависимости и концентрацията на публичен ресурс.

Това е регионът, от който произхожда и министър-председателят Румен Радев. Регион, в който немалко общини се управляват от едни и същи политически фигури в продължение на десетилетие и повече. Места, където хората отдавна са научили, че понякога е по-разумно да си мълчат, отколкото да задават неудобни въпроси на местната власт. Ние наричаме това феодален модел, а хората, които живеят тук, го познават много по-добре от всеки политически анализатор в София.

Затова питаме: ще бъдат ли проверени и тези общини, или борбата с корупцията ще се окаже поредната операция с предварително определени адреси?

Има достатъчно неща, които заслужават вниманието на МВР.

Например обществените поръчки, онези, при които отново и отново се появяват едни и същи фирми, а лъвският пай от публичните средства сякаш има навика да намира пътя към едни и същи икономически кръгове.

Как се избират изпълнителите? Колко реална е конкуренцията? Има ли свързаност между участниците, подизпълнителите и хората, които вземат решенията? Изпълнява ли се действително това, за което се плаща?

Да погледнем и санирането на жилищните блокове. Кои фирми печелят договорите? Как се формират цените? Как се контролират качеството и реално извършените дейности? Има ли случаи, в които публичният ресурс се разпределя по начин, който заслужава много повече внимание от обичайните церемонии по откриване на поредния ремонтиран вход?

А какво да кажем за продажбите на общински земи, промените в предназначението и статута на общински имоти? Кой предлага сделките, кой ги одобрява, кой печели от тях и каква е действителната обществена полза?

Пътищата също са интересна тема. Ремонти, преасфалтиране, нови договори, анекси и плащания. Има ли съответствие между вложените средства и реално свършената работа?

Къде са пречиствателните станции, които трябваше да бъдат изградени? Защо някои общини продължават да изостават с инфраструктура, за която от години се отделят публични средства и които отдавна са усвоени?

Как се издават разрешенията за соларни паркове? Какви общински терени се предоставят, как се променя предназначението им, какви са икономическите интереси и спазват ли се всички законови процедури?

И не на последно място сделките за услуги, които общините плащат на частни дружества. Кой определя цените, кой контролира изпълнението и защо определени икономически субекти толкова често се оказват в близост до общинските бюджети?

А какво се случва около икономическите кръгове на Делян Добрев и Мехмед Атаман?

Това са имена, които отдавна присъстват в политическия и икономическия живот на Хасковска област. Влиянието им и отношенията между местната власт, политическите структури и бизнеса са тема, която заслужава сериозен журналистически и институционален интерес.

Не твърдим, че всяка обществена поръчка е корупционна схема, но ако МВР действително търси зависимости, концентрация на публичен ресурс и потенциални механизми за източване на обществени средства, би било странно подобни въпроси да останат извън полезрението му.

И тук идва още един неудобен въпрос.

Ще бъдат ли проверявани само кметовете, които политически не се вписват в новата власт? Или проверките ще стигнат и до онези, които демонстрираха подкрепата си за „Прогресивна България“ и президента Илияна Йотова?

Имаме предвид общини като Димитровград, Ивайловград и Минерални бани. Само настоящи кметове ли ще разследвате или и бивши такива като в община Стамболово например?

Политическата подкрепа ще бъде ли своеобразна застраховка срещу институционален интерес? Проверките ще имат ли еднакъв стандарт за всички, независимо от партийния цвят, предизборните жестове и близостта до управляващите?

Защото, г-н Демерджиев, ако ще има борба с корупцията, тя трябва да започне именно оттам, от отказа да се правят изключения за политически удобните.

И още нещо. Ако не знаете къде да гледате, слезте при обикновените хора.

Не е необходимо да организирате поредната пресконференция с внушителен декор и сериозни физиономии. Не е необходимо да обикаляте само кабинетите на кметовете и да чакате някой да ви подготви папка с документи.

Отидете в малките населени места, говорете с хората, които години наред гледат как едни и същи фирми печелят поръчки. С онези, които знаят кой с кого е свързан, кой на кого е човек и кой трябва да получи разрешение, за да може изобщо да работи.

Поговорете с хората, които се страхуват да подадат сигнал, защото утре могат да останат без работа, без договор или без възможност да развиват бизнеса си.

Те ще ви разкажат неща, които няма да намерите в официалните отчети на общините.

Г-н министър, ние не искаме от Вас политически декларации. Искаме резултати.

Не искаме показни акции, които започват шумно и завършват с няколко телевизионни кадъра. Искаме да знаем дали ще бъдат проверени всички, включително онези, които днес се намират от правилната страна на политическата власт.

Надяваме се, че думите Ви няма да се окажат поредната предизборна агитация, надяваме се, че след изборите няма да настъпи познатото българско институционално затишие. И най-вече се надяваме, че Хасковска област няма отново да бъде забравена, докато публичният ресурс продължава да преминава през едни и същи добре познати маршрути.

Г-н Демерджиев, Хасково чака. Ще дойдете ли?