Вчера кметът на Кърджали Ерол Мюмюн беше привикан на разпит във връзка с разследване за обществена поръчка със значителна стойност. Появиха се данни за възможно влияние върху избора на изпълнител и съмнения, че дейности по поръчката не са били изпълнени изцяло.

И хората в Хасково задават въпроса... Това ли е началото?

Началото на края на модела, който години наред превърна цели общини в затворени политико-икономически територии?

Защото в Хасково отдавна се говори едно и също... по улиците, в кафенетата, между предприемачите, дори между общинските служители. Никой в града не вярва, че конкурсите са конкурси, че поръчките са честни и че властта работи за гражданите.

Години наред над Хасково тегне усещането, че обществените ресурси се движат в тесен кръг, около политическа власт, приближени фирми и зависимости, които никой не смее да назове на глас.

Името на кмета Станислав Дечев се свързва с тези съмнения от самото начало на управлението му. Наред с него хората посочват и депутата от ГЕРБ Делян Добрев, както и областния лидер на ДПС Мехмед Атаман, като фигури с влияние върху икономическия и политическия живот в региона, като хора узурпирали властта в областта.

Въпросът вече не е дали има съмнения.Въпросът е защо толкова години няма истински отговор.

Защо институциите мълчат? Защо няма прозрачност? Защо едни и същи фирми постоянно се появяват около обществени поръчки, инфраструктурни проекти и общински средства?

И защо всеки, който зададе тези въпроси, бива обявяван за “враг“, “платен“, “политически мотивиран“ или “луд“?

Преди години сайтът “Хасковска афера“ публикува серия от материали за предполагаеми проверки, сигнали и разследвания, свързани с обществени средства, европейско финансиране и фирми, работещи с Община Хасково. Част от твърденията в тези публикации никога не бяха официално потвърдени от съд или държавен орган. Но едно е факт, общественото недоверие не изчезна... то растеше.

И когато недоверието расте с години, това означава, че институциите са се провалили.

Днес България е на кръстопът.

Хората искат не поредната пресконференция, не поредното телевизионно участие и не поредната партийна декларация. Хората искат разследвания, истински, с документи, с проверки, с прокурори, които не се страхуват, с държава, която не избира кои престъпления да вижда и кои не.

Новата власт в лицето на “Прогресивна България“ ще бъде изправена пред исторически тест.

Ще има ли воля да се стигне до края?

Ще бъдат ли проверени обществените поръчки, европроектите, инфраструктурните ремонти, схемите с подизпълнители и политическите зависимости?

Или всичко ще остане поредният шум, който заглъхва след няколко телевизионни цикъла?

Хасково не е партийна собственост, не е феодално владение, не е банкомат за “приятелски” фирми.

Това е град на хора, които работят, плащат данъци и заслужават да знаят къде отиват парите им. Ако има злоупотреби, те трябва да бъдат доказани в съда и виновниците да получат заслуженото.

Но мълчанието вече не работи, защото страхът започва да се пропуква, а когато страхът си тръгне, идва ред на истината.