Повече от година от “Красиво Хасково“ ви показваме какво се случва в Маджарово. Не с анонимни слухове, не с политически опорки, а с документи, свидетелства на хора и поредица от разследвания, които очертават картина, от която всеки нормален човек би трябвало да се потресе.

И въпреки всичко... институциите мълчат.

Мълчат, докато жители на една българска община разказват за страх, натиск и административен тормоз. Мълчат, докато хората твърдят, че бизнеси са поставяни в изолация, защото собствениците им не са “удобни“. Мълчат, докато граждани са принуждавани да водят дела срещу собствената си община за елементарни административни услуги.

Последният вик за помощ идва от Галина Иванова и техният “ЗАБРАНЕН МАГАЗИН” за който сме ви разказвали, че са подложени на системен натиск след сигнали за нередности подавани от тях срещу кмета Ерджан Юсуф и участието им в граждански протест. Хора, които твърдят, че са наказвани не от съд, а чрез проверки, мълчание, пречки и икономическа изолация.

И знаете ли кое е най-страшното?

Техният разказ не е изолиран случай, защото вече повече от година “Красиво Хасково“ показва един и същ модел. Модел, в който местната власт изглежда не като администрация в услуга на хората, а като система за подчинение. Система, в която според множество сигнали се определя кой има право да развива бизнес, кой ще получи услуга и кой ще бъде превърнат в “пример“ за останалите.

И в центъра на всички въпроси стои едно име... кметът Ерджан Юсуф от ДПС Ново начало, “дружката” на небезизвестия областен председател на партията - Мехмед Атаман или известен още като “г-н 800 имота”, човекът, за когото граждани задават въпроси относно обществени поръчки, връзки с приближени фирми, съмнителни сделки и рязко нараснало имущество през годините във властта. Въпроси, на които до този момент няма ясен и публичен институционален отговор.

Докато хората в Маджарово обедняват и напускат, местната власт изглежда все по-недосегаема и тук вече не говорим просто за една малка община, говорим за модел.

Моделът, в който политическата власт се превръща в икономическа зависимост, в който страхът е по-силен от закона, в който гражданите започват да се оглеждат, преди да кажат какво мислят.

И ако някой си мисли, че това е “местна драма“, жестоко се лъже.

Защото всяко Маджарово е предупреждение за това какво се случва, когато институциите абдикират, а властта остане без контрол, но нещо започва да се променя... хората вече говорят.

Все повече жители отказват да мълчат, все повече истории излизат публично, все повече граждани започват да задават въпроси, които доскоро се шепнеха само зад затворени врати.

А властта най-много се страхува точно от това... от хора, които вече не се страхуват.

Дали това е началото на края на модела “Маджарово“?

Дали институциите най-после ще бъдат принудени да проверят всички сигнали, разкрития и съмнения около управлението на общината? Дали хората, които твърдят, че години наред са живели под натиск, ще видят справедливост?

Едно е сигурно... темата вече няма да бъде заметена, защото когато една община започне да прилича повече на феодално владение, мълчанието престава да бъде опция... то се превръща в съучастие.