В с.Жълти бряг, общ. Стамболово днес хората затвориха пътя.

Не защото искат да спират развитието, не защото са против зелената енергия, а защото са стигнали до онзи момент, в който обикновеният човек започва да се пита дали някой изобщо го е питал какво ще се случи с неговата земя и неговото село.

На картата това е просто инвестиционен проект. До 180 мегавата фотоволтаична централа, над 1700 декара терени, подстанция, нови пътища и инфраструктура.

На хартия... инвестиция.

За хората в Жълти бряг обаче въпросът е много по-прост:

Кой решава какво ще има около домовете им?

Общината вече е дала ход на процедурата за ПУП за огромния соларен проект. Официалните документи на самата община потвърждават мащаба му, а РИОСВ-Хасково е преценила, че не е необходима екологична оценка, защото няма вероятност проектът да окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве.

Чудесно. Само че има един малък проблем.

Хората.

Те не са графа в административна процедура, те са тези, които ще гледат панелите от прозорците си и затова въпросът за общественото участие не е някакъв каприз на „еколози“. Това е въпрос на елементарна демокрация.

А ТУК ИДВА И ПОЛИТИКАТА

Стамболово се управлява от Аднан Йълдъз - кмет, избран с подкрепата на ДПС, който вече втори мандат ръководи общината. Йълдъз разбира се е близък с областния лидер на ДПС Мехмед Атаман, чийто син Адай Атаман се опита преди време да “засее” меандрите на река Арда край Маджарово с фотоволтаици, място, което природозащитници определят като изключително ценно заради биоразнообразието и наличието на защитени видове и защитени територии. След силна обществена реакция и подписка с хиляди подписи инвеститорът оттегли намерението си.

Две истории, два соларни проекта, два различни района, една и съща политическа сила - ДПС - Ново начало.

И още нещо. Никой не твърди, че двата проекта са свързани. Няма доказателство за такова нещо, но когато в една и съща област се появяват подобни огромни енергийни проекти, а зад политическата сцена стоят едни и същи влиятелни фигури, обществото има пълното право да задава въпроси.

И властта има задължението да отговаря.

НЕКА НЯКОЙ ОБЯСНИ

Защо селата трябва да научават за подобни гигантски проекти, когато процедурите вече са напреднали? Защо земеделски територии трябва да се превръщат в индустриални площадки, ако това не е било ясно заложено в устройственото планиране?

И най-вече:

Защо когато хората кажат „не искаме това“, първата реакция е да им се обяснява колко полезна е зелената енергия?

Това не е спор за слънчевата енергия, това е спор за властта, а правото на едно малко село да каже:

„Това е нашият дом. Първо ни попитайте.“

Жителите на Жълти бряг вече го направиха и затвориха пътя за един час. Сега е ред на институциите да отворят друга врата - тази към публичния разговор, защото демокрацията не е само да пуснеш бюлетина веднъж на четири години.

Понякога демокрацията изглежда като хора, които застават на пътя и казват:

„Стига. Този път ще ни чуете.“