В интервю за Българското национално радио кметицата на Ивайловград Диана Овчарова направи задълбочена дисекция на проблемите пред малките погранични общини. Младите хора си тръгвали, работните места не достигали, местният бизнес имал нужда от подкрепа, държавата била непредвидима, а финансовите затруднения усложнявали работата на общините.

Всичко това звучи почти като анализ на независим експерт, поканен да обясни защо Ивайловград не върви напред.

Има само една малка подробност. Госпожа Овчарова не е външен наблюдател, тя не е политически коментатор, не е икономист, който е пристигнал вчера в града, нито представител на опозицията, който тепърва се опитва да разбере какво се случва.

Тя е кмет на Ивайловград вече четвърти мандат.

Четири мандата! Това са години, през които човек може да завърши университет, да създаде семейство, да отгледа деца и дори да построи собствен бизнес. В Ивайловград обаче явно не са били достатъчни, за да се намери формулата за развитие на общината.

И тук идва първият неудобен въпрос: ако след толкова години управление младите продължават да напускат, икономическата активност не успява да промени тенденцията, а общината продължава да се бори с финансови затруднения, кой точно трябва да носи отговорност?

Географията, държавата, липсата на предвидимост или... може би хората, които четири мандата определят посоката на развитие на града?

Общината върви назад, но управленският комфорт остава

В интервюто си Овчарова заявява, че истинският успех на една община не се измерва само с построеното и ремонтираното, а с това дали хората избират да останат, да създават семейства и да отглеждат децата си там, където са родени. Прекрасно казано, но тази мисъл поставя един доста неприятен въпрос пред самата нея.

Какъв е резултатът от четирите ѝ мандата именно по този критерий?

Защото една община не може вечно да бъде управлявана с обяснения колко трудно е положението, не може всяка година да се откриват нови причини за старите проблеми, а отговорността винаги да се намира някъде извън кметския кабинет. Когато си на власт толкова дълго, вече не можеш да се държиш като човек, който тепърва се сблъсква с проблемите. Ти си част от тяхното управление. А ако не си успял да промениш посоката, то... дали изобщо си подходящ за тази работа.

Една община, два различни показателя за развитие?

Има и друга тема, която местните хора обсъждат от години и която не може да бъде заметена под килима с интервю за демографските проблеми. В Ивайловград отдавна се повдигат въпроси за икономическото влияние на семейството на кметицата и нейни близки, за участието на свързани с тях лица в местния бизнес и за обществените поръчки на общината.

„Красиво Хасково“ нееднократно е обръщало внимание на управленския модел в Ивайловград, а темата е била засягана и от други местни медии. В публичното пространство са поставяни въпроси за Златил Хаджиев, Даниел Хаджиев и икономическите зависимости около местната власт. Кои фирми печелят обществените поръчки в Ивайловград? Кои са техните действителни собственици? Има ли свързаност между изпълнители, общински служители и лица от близкото обкръжение на кметицата? Проверявани ли са тези отношения от компетентните институции? Какви са резултатите?

Доста любопитно е как в една община, в която младите трудно намират възможности за реализация, определени икономически кръгове изглежда се справят значително по-добре.

За държавата има виновни, за общината... обяснения

Овчарова поставя акцент върху финансовите затруднения на държавата и липсата на предвидимост в бюджетната политика. Посочва дори, че Ивайловград е приел бюджета си едва преди месец, когато финансовата година вече е към края си.

Добре, но нека разграничим нещо.

Управленската отговорност на конкретния кмет.

Диана Овчарова не може да прехвърля всички проблеми на държавата, особено когато самата тя е част от политическата система на управление. Кметицата на Ивайловград не е политически независим наблюдател или опозиционер, който стои извън властта и критикува нейните решения. През годините тя последователно е била свързвана с управляващите политически формации, включително ГЕРБ, а сега вече явно стана и ПРОГРЕСИВНА. И когато една политическа кариера преминава през толкова дълъг период на управление, би било доста удобно всяка неуспешна политика да се обяснява с грешките на някой друг.

Ако държавата е виновна за липсата на предвидимост, какво направи местната власт през тези четири мандата, за да изгради устойчива икономическа среда?

Ако младите нямат работа, каква е конкретната стратегия за привличане на инвеститори?

Ако местният бизнес е затруднен, как общината гарантира, че достъпът до обществените поръчки е равен и прозрачен?

Това са въпроси към един кмет, а не към географската карта на България.

А заплатата на кметицата отговаря ли на резултатите?

Има още един детайл, който заслужава внимание. На фона на финансовите затруднения на общината, публично известните проблеми и необходимостта от икономическо съживяване, възнаграждението на Диана Овчарова също е тема от обществен интерес. По наличните публични данни за кметското възнаграждение Овчарова е сред високо платените кметове в страната и възниква един съвсем нормален въпрос: когато гражданите плащат за управлението, какво получават срещу тези пари?

В местната власт явно можеш да управляваш четири мандата, да обясняваш защо хората си тръгват, да посочваш проблемите на държавата и въпреки това да продължаваш да получаваш възнаграждение за най-висшата управленска позиция в общината.

Има ли кой да зададе въпросите?

Може би най-сериозният проблем е, че въпросите за управлението на Ивайловград не се изчерпват с демографията и икономиката. През годините граждани са подавали сигнали за предполагаеми нарушения и злоупотреби. Местни медии са публикували материали, повдигали са въпроси и са търсили отговори. Разбира се знаем старата поговорка „Гарван гарвану око не вади“.

Географията не е виновна за четири мандата упадък

В края на интервюто Овчарова заявява: „Географското положение не може да бъде предимство, но не може да бъде и недостатък. Ние имаме равни права с всички останали общини в България.“

Съгласни сме. Ивайловград има същите права като всяка друга българска община, неговите жители заслужават същото внимание, същите възможности и същата защита на обществения интерес.

Не може четири мандата да си начело на една община, а когато стане дума за резултатите, изведнъж да се превърнеш в коментатор на чужди грешки. Не може да говориш за задържане на младите хора, без да отговориш какво си направил през годините, за да имат те причина да останат. Не може да говориш за подкрепа на местния бизнес, без да гарантираш прозрачност и равнопоставеност при разпределянето на публичните средства. И не може да искаш гражданите да вярват в бъдещето на Ивайловград, ако самата местна власт не е успяла да им покаже убедителни резултати от управлението си.

Има една проста разлика между кмет, който управлява проблемна община, и кмет, който се е превърнал в част от нейния проблем. Четири мандата са повече от достатъчни, за да се разбере коя от двете хипотези е по-близо до истината.