Понякога за една политическа партия не е нужен опозиционен митинг, за да започне да се пропуква фасадата ѝ. Достатъчно е собствените ѝ хора на място да кажат: „Не искаме да участваме в това.“

Точно това се случи в Ивайловград.

Местната организация на „Прогресивна България“ отказва да работи за президентската кампания на Илияна Йотова и Кирил Вълчев, след като в инициативния комитет се появява името на кмета на Ивайловград Диана Овчарова.

И тук вече няма как да се скрием зад телевизионни лозунги за „нов модел“, „нова България“ и „край на старото статукво“.

Защото става дума за конкретен човек, конкретна община и конкретна политическа история.

Диана Овчарова управлява Ивайловград вече четвърти мандат. През годините кандидатурата ѝ е получавала подкрепа от ГЕРБ и ДПС. Сега същият този кмет се оказва част от инициативния комитет, който подкрепя кандидатурата на Илияна Йотова — кандидатура, зад която застава и „Прогресивна България“.

И местната структура на „Прогресивна България“ казва: НЕ.

Не защото някой от опозицията го е казал.

Не защото някой журналист е измислил скандал.

А защото собствените хора на новата партия в Ивайловград очевидно виждат в това политическо съжителство проблем.

И това е моментът, в който започват да падат маските.

Защото ние вече писахме за политическите връзки между „Прогресивна България“, ГЕРБ и ДПС. Показахме имената. Показахме биографиите. Показахме как хора от уж различни политически светове могат да се окажат около една и съща кандидатура.

Сега Ивайловград ни показва как изглежда тази схема на терен. Там няма телевизионно студио, няма политически пиар, няма красиви думи за „новото начало“.

Има община, има кмет, има местна партийна структура и има хора, които са казали, че няма да участват.

Според публикуваната информация местните активисти са заявили, че преустановяват политическата си дейност, докато Овчарова е сред поддръжниците на кандидат-президентската двойка. Те твърдят, че през годините са ставали свидетели на натиск върху местни жители и поставят въпроса защо човек с подобна политическа история сега отново се оказва близо до поредната управляваща сила.

А от областното ръководство на „Прогресивна България“ идва отговорът, че ситуацията трябва да бъде приета, защото Илияна Йотова не определяла еднолично състава на инициативния комитет.

Когато опозицията те атакува - можеш да я обвиниш в политическа атака.

Но когато собствените ти местни активисти кажат „няма да работим за това“, вече имаш проблем, който не можеш да решиш с телевизионен пиар.

А СЕГА ДА ПОГОВОРИМ ЗА ИВАЙЛОВГРАД

Ние отдавна поставяме въпроси за начина, по който се управлява тази община. Поставяли сме въпроси за влиянието на местни политически и икономически фигури, за връзките около кметската власт и за това как едно малко населено място може да се превърне в територия, в която едни и същи хора продължават да държат политическите лостове независимо от това коя партия е на власт в София.

И сега се случва нещо изключително показателно.

Кметицата, свързвана с ГЕРБ и получила подкрепа и от ДПС, се оказва в инициативния комитет на кандидатура, подкрепена от „Прогресивна България“.

Защо „Прогресивна България“ приема без проблем присъствието на човек, чието политическо минало е толкова близо до силите, които уж трябваше да бъдат заменени?

Защо новото се чувства комфортно със старото? Защо „демонтажът“ изглежда толкова познат? И защо хората, които трябваше да бъдат войниците на промяната, първи се дръпнаха назад?

ПЪРВИЯТ ПИРОН Е ЗАБИТ

Може би това е най-важното от всичко. Хората вече започват да разбират, че политиката не се променя с ново име върху стара конструкция, не се променя с ново лого, не се променя с лозунги, не се променя с обещания за „край на модела“.

Променя се, когато прекъснеш зависимостите.

А когато „новата“ партия се окаже на една маса със стария политически елит, хората имат пълното право да попитат:

Къде точно е промяната?

Ивайловград вече зададе този въпрос. И го зададе от вътрешността на самата „Прогресивна България“.

Това е първият пирон.

А ние ще продължим да показваме имената, връзките и фактите.

Защото политическите табелки могат да се сменят колкото пъти искат.

Но когато зад тях стоят едни и същи зависимости, гражданите имат право да кажат:

„Виждаме ви.“