Празникът на Хасково отмина. Както се казва - три дни яли, пили и се веселили.

Имаше концерти, сцени, светлини, заря, музика, шампанско, отрупани маси и онова особено празнично настроение, което обхваща властта, когато трябва да покаже на гражданите колко добре върви градът.

Само че след като музиката спре и чашите бъдат прибрани, остава един доста неудобен въпрос:

Наистина ли Община Хасково няма пари?

Защото има една странна особеност на общинската финансова логика. Когато трябва да се празнува... някак си се намират, когато трябва да се организират концерти... намират се.

Но когато става дума за финансовата помощ за новородени и осиновени деца, изведнъж чуваме познатото: няма средства, чакайте.

И това „чакайте“ продължава вече месеци.

Има семейства, които очакват плащания още от края на 2025 година. Междувременно децата са пораснали с няколко месеца, сменили са размерите на дрехите си, износили са купища памперси.

Нека уточним нещо принципно.

Това не е благотворителност, не е подарък от кмета, не е личен жест на някой общински съветник.

Помощта е регламентирана с правилник, приет от самия Общински съвет. Определени са условията, документите и процедурата. Средствата са част от общинската политика и трябва да бъдат предвидени в бюджета.

Тоест, гражданинът има задължения към общината и общината има задължения към гражданина. Когато първият изпълни своето, а вторият започне да обяснява защо трябва да се чака, вече не говорим просто за административно забавяне.

Говорим за приоритети.

И точно тук идва проблемът с празника.

Никой нормален човек няма нищо против Хасково да празнува. Градът заслужава празник. Хората заслужават концерти и настроение, но има нещо дълбоко цинично в това да демонстрираш размах с публични средства, докато семейства с малки деца чакат с месеци средства, които са им предвидени по официален ред.

Защото бюджетът не е магия, парите не се появяват от въздуха и когато някъде се харчат, някъде другаде трябва да се обясни защо няма.

Затова въпросите са съвсем елементарни.

Колко струва празникът на Хасково?

Колко са платени за концертите?

Колко за сцените?

Колко за озвучаването и осветлението?

Колко за зарята?

Колко за официалните мероприятия и почерпките?

И най-вече... с какви пари е платено всичко това?

Ако е с дарения... добре. Ако е с лични средства... прекрасно. Ако е от друг източник... посочете го.

Но ако е с публични средства, тогава гражданите имат пълното право да попитат защо за няколко дни празнуване може да се осигури финансиране, а за семейства с новородени деца се оказва, че бюджетът трябва да бъде чакан.

Това не е атака срещу празника, това е въпрос към управлението.

Защото властта много обича да говори за семейства, деца, демография и бъдещето на града.

На думи всичко е прекрасно, на сцената - още по-прекрасно, с музика и заря - направо великолепно, но истинската политика не се измерва с това колко добре изглежда една община по време на празника си, а с това какво прави, когато никой не гледа и когато няма сцена, прожектори и аплодисменти.

А тук картината е доста по-различна.

Едни граждани празнуват, други чакат. Едни чаши се пълнят, други семейства изнемогват. Едни разходи очевидно могат да бъдат направени веднага, други могат да почакат няколко месеца. И ако това е въпрос на избор, тогава обществото има право да знае кой прави този избор и по какви критерии.

След празника нека остане не само музиката, а и един прост въпрос:

Как така за празника на Хасково се намират пари, а за децата на Хасково - не?

Това не е политически въпрос, това е въпрос за елементарна справедливост.

И този път отговорът не трябва да бъде поредната снимка с усмивки, поредната официална реч или поредното „работим по въпроса“.

Покажете бюджета. Покажете сметката. Покажете приоритетите.

Защото гражданите плащат сметката.

Редно е да знаят за какво.