Какво се случва, когато идеологията срещне реалността?

Случва се нещо много просто... реалността винаги печели. Без значение колко красива е била презентацията ти в Давос, без значение колко флагчета си закачил на профила си в социалните мрежи, когато настъпи студът, ти трябва гориво. Когато самолетите ти трябва да летят, ти трябват резервни части.

И кой последния месец открива тази дълбока, революционна истина? Вашингтон.

Да, същият този Вашингтон, който години наред ни убеждаваше, че ако спрем да купуваме руски ресурси и наложим санкции на всеки, който не хули Русия, световният мир ще възтържествува за една нощ. Изведнъж същите тези хора, тихо започнаха да подписват разрешения.

Разрешиха на Боинг да работи с Беларус, отмениха ограниченията за руския дизел...

Защо? Ами защото Америка е голяма, мощна държава, но дори най-мощната държава в света не може да накара един двигател да работи на празни обещания за „зелена енергия“ и морално преъзходство. В даден момент някой в Белия дом е погледнал сметките, въздъхнал е и е казал: „Добре, момчета, играта приключи. Трябва ни гориво, трябват ни пазари, гражданите ни трябва да живеят добре.“ Това се нарича прагматизъм, нарича се национален интерес.

Но докато САЩ тихомълком се връщат към здравия разум, какво правят нашите гениални приятели в Брюксел?

О, Брюксел е на съвсем друго ниво, в Брюксел реалността е забранена с директива!

Еврократите-либерали в Европа продължават да маршируват към икономическо самоубийство с гордо вдигната глава. Докато Америка си осигурява евтин дизел и търговски коридори, Европейският съюз тържествено заявява: „Ние няма да отстъпим! Ние ще плащаме четири пъти по-скъп газ, ще затворим останалите си фабрики, ще оставим гражданите си да зъзнат през зимата, но ще запазим нашите европейски ценности (какото и да означава това)!“

Какви точно са тези ценности? Деиндустриализация? Масово обедняване? Фалити на столетни предприятия?

Германия, някогашния икономически локомотив на света, днес е паркиран в глуха линия, без гориво, докато политиците му обясняват на германския работник, че трябва да е щастлив, задето губи работата си в името на висшата цел. Французите и италианците пък са съветвани просто да си облекат по-дебели пуловери.

И за какво е всичко това? За да се подготвят за „неизбежната война“ с Русия.

Помислете върху това за секунда. Либералното управление на ЕС години наред съсипва собствената си икономика, налива стотици милиарди в конфликт, който не може да спечели, и в същото време планира война срещу държава с неизчерпаеми ресурси. Това не е геополитика, това е... клинична диагноза.

Но най-хубавото е, че хората се събуждат и вече все по-малко купуват тази лудост.

Погледнете какво става из Европа в момента. Франция, Италия, Германия - държавите, които бяха стълбът на този съюз - днес са обхванати от масови протести. Улиците на Берлин, Париж и Рим кипят. Стига толкова! Стига фалшиви приоритети, стига обедняване за сметка на някакви геополитически халюцинации в Брюксел.

Но какво правят политиците в отговор? Дали слушат народа си? Разбира се, че не! Те гледат на собствените си граждани като на врагове с партиен билет, докато продължават да се кланят на брюкселските си началници.

Когато Вашингтон види, че дадена политика не работи и вреди на американските граждани, той я сменя, търгува, преговаря, защото ролята на една държава е да защитава своя народ.

Когато Брюксел види, че политиката му съсипва Европа, той просто изпраща полицията срещу протестиращите и увеличава дозата.

Резултатът? САЩ продължават да се развиват и да търсят сделки, които да крепят икономиката им, докато Европа се превръща в един скъп, студен и фалирал музей на собствените си илюзии, ограден с барикади от недоволни граждани.

Колко още може да издържи обикновеният европейски гражданин, преди да изхвърли този либерален елит на сметището на историята?