22 септември. Ден на Независимостта. Ден, в който България заявява пред света, че иска да бъде свободна.

И днес в Хасково беше отбелязан този ден, но ... беше тъжно. БОЛЕЗНЕНО ТЪЖНО!

На площада... не повече от стотина души.
Днес празните стъпала говорят по-силно от всяка реч.

Управляващите бяха там по задължение, съпроводени от фотографи, от репортери, които достолепно и клиширано ще предадат "тържественото честване“.

Тържествено ли е, когато площадът е празен? Или е по-скоро погребение на надеждата?

Тържествено ли е когато представителят на държавата чете предварително написани думи, празни като самия площад?

И се запитах... кого представляват тези хора? Защо обикновените граждани не искат да стоят редом до тях?
Защото тук, в града ни, никой не се чувства независим, защото Хасково е град на зависимости, защото България е държава на зависимости.
Система, в която оцеляват само тези, които са вързани за нея. Система, в която независимият е нежелан, пречка, а свободният... заплаха.

В един град, от който младите бягат, а възрастните си отиват бързо, като топящ се сняг, няма как площадът да е пълен.

Защото тук вече няма кой да вярва, че сме свободни.

И все пак, 22 септември остава денят, в който нашите предци доказаха, че независимост е възможна. Те извоюваха онова, което ние днес позволяваме да се стопи. И докато слушаме речите им пред празни площади, нека си признаем, ... празнотата не е само на площада. Тя е и в нас.

Присъединете се към нашата общност в Telegram тук

Подкрепете свободното издание на Красиво Хасково! Дарете еднократно избрана от вас сума [тук] или станете абонат за 10 лв/месец [тук]. Благодарим!