Асфалтът като изкуство: От улица "Кърджалийска" до Шоколадовата фабрика

Нашите талантливи общинари откриха ново изкуство - "мимолетният асфалт". Подобно на произведенията на Салвадор Дали, асфалтът на улица "Кърджалийска", а и много други се разтяга и деформира по своя собствена воля. Само преди три месеца положиха кръпки, а те вече приличат на шоколадово брауни в горещ летен ден. Колите буквално плуват по вълните на този уникален пътен перформанс.

И най-голямата шега? За това произведение на изкуството те отделиха десетки хиляди левове. Мислите си - това са луди пари? Не, това е висша математика по формулите на Община Хасково!

Кенана: Милионна печалба за 650 лева на месец

Докато за асфалт дават милиони, за Кенана с езерото проявиха икономическа гениалност. Ресторантът и цялата зона, които бяха перлата на града през комунизма, ги дадоха под наем на концесия за 650 лева месечно - цената на два комплекта гуми за колите на съветниците. За асфалт дадоха цели 30 милиона, а не успяха да отделят 2 за ремонт на езерото…

Това не е просто сделка, това е абсолютна жестокост и безскрупулност: 30 години частно лице ще печели стотици хиляди на месец, с наем равен на цената на една вечер в скъп ресторант!  Може би си мислите за корупция и далавера - моля ви, пийте по един шейк на езерото и спрете да се възмущавате.

Достойни ученици

Настоящите ни общинари определено са достойни наследници на техните предци от преди 30 години - През 1993 година с един замах на перото, те превърнаха общинско предприятие “Теда” в частна собственост. Общинска фирма "Теда" изчезна като дим, а на нейно място се появи "Теда АД" - феникс, възкръснал от пепелта на обществения интерес. Така отлетяха емблемата на града, легендарният магазин Марса и Универсалният магазин. Точно когато  трябваше да се променят от държавни към общински активи, се е намери “другар”, който да “убеди” общинарите да му ги оставят, за да печели милиони. Общината така и не предяви претенции към обектите преди и след далаверата. Още чуваме ехото от скандалите по този повод в нашият общински съвет през 1993 година.

Това беше майсторски трик: докато гражданите си мислят, че имат общинско предприятие, то вече се фалира изкуствено за частна печалба. Най-забавното е, че всички се правеха на учудени, сякаш нищо не се е случило. Днес вече можем да се наслаждаваме на реалния ефект: това, което вчера бе обществено, днес е частно. Сградата на магазин “Марса” е пред своя крах.

Хасково срещу Съседите: Трагикомично изоставане

Докато ние се наслаждаваме на ежедневното комедийно шоу, съседите ни в Стара Загора и Кърджали се занимават с “ужасни” неща като реално развитие. Те си позволяват луксозни екстри като безплатни общински тоалетни и адекватно поддържана инфраструктура – нещо, което в Хасково звучи като научна фантастика.

Стара Загора даже си позволява да има сериозни проекти за подмяна на водопроводи, докато ние се забавляваме с асфалт, който изчезва след първия дъжд. Кърджали пък развива културни проекти, докато общинарите ни търгуват екзестенциални обществени пространства за по-малко от наема на едностаен апартамент. Няма и полъх на корупционен елемент разбира се.

Бюджетни приоритети: Ирония в действие

Да се върнем на най-смешната част от цялото представление на общинарите - бюджетът. Докато за асфалт, който ще се разтече след първия дъжд, дават десетки милиони, за културата отделят цели 24 хиляди лева, вероятно за да има с какво да се смеем след като видим състоянието на улиците след година.

Представителните разходи на кмета и на председателя на общински съвет също са десетки хиляди левове. Явно са им необходими за да се подготвят психологически за следващите шеговити решения, които ще вземат.

Смехът боли, но надеждата не умира

Докато съседите ни сериозно се занимават с “досадни” неща като развитие и благоустрояване, ние се наслаждаваме на ежедневно комедийно шоу. Нашите общинари непрекъснато ни даряват с хумористични ситуации, които само на пръв поглед изглеждат като провалено управление, а всъщност в шеги и закачки заличават град Хасково. Народът продължава да бяга и търси спасение от това тяхно парти забавление...

Но на всяка шега има край. Може би е време публиката да поиска смяна на репертоара. Вместо трагикомедия с развален асфалт и подарени обществени пространства, може да опитаме с нова пиеса – например "Как да управляваме добре един град".

P.S. На общинарите: Браво за представлението! Но май публиката иска друг жанр. Може би драма с щастлив край за един град наречен Хасково? Или поне да намерите по-качествен асфалт за своите шеги и по-глупава аудитория, която да не разчита вашите ходове.