И така, България може да спи спокойно.

Стоян Колев е заловен във Валенсия.

Трима испански полицаи влизат в стаята, слагат му белезници, а той повтаря, че не е направил нищо. Българските власти са подали сигнал, намерили са адреса му и, както ни беше обяснено, операцията е приключила успешно.

Министърът на вътрешните работи дори обяви: „Сезона приключи преди GTA VI.“

Прекрасно. Само че има един малък проблем.

Докато държавата празнува залавянето на един инфлуенсър, българинът стои пред телевизора и се пита: а кога започва сезонът на истинските престъпници?

Стоян Колев е обвиняем, делото му предстои, а част от твърденията срещу него тепърва трябва да бъдат доказани в съда. Става дума за шофиране след употреба на кокаин, агресивно поведение на пътя и размахване на пушка за еърсофт.

Това не е поведение, което трябва да бъде оправдавано. Ако е извършил престъпления, трябва да понесе последствията си, но нека за момент поставим нещата в перспектива.

Това ли е големият враг на българската държава?

Човекът, който е ограбил милиарди? Който е източил държавния бюджет? Който е превърнал обществените поръчки в частен бизнес? Който е натрупал богатство за сметка на гражданите? Който е прогонил цяло поколение българи от страната?

НЕ.

Но него го намерихме във Валенсия и то много бързо. Браво на полицията. Очевидно, когато има желание, държавната машина може да работи впечатляващо бързо. Остава само да разберем защо това чудо на административната ефективност се проявява толкова избирателно.

Защото възниква един неудобен въпрос: къде са другите?

Къде са хората, около които от години се въртят съмнения за корупционни схеми, обществени поръчки, държавни пари и зависимости? Къде са онези, чието богатство изглежда трудно обяснимо с официалните им доходи? Къде са хората, управлявали държавата години наред, оставяйки след себе си демографска катастрофа, разбито здравеопазване, проблеми в образованието и институции, на които все по-малко граждани вярват?

Тук българинът има много прост критерий за справедливост, не го интересува само кого си хванал.

Интересува го кого не смееш да хванеш.

И точно тук започва големият въпрос към новата власт. Те дойдоха с обещание за промяна. Обещаха край на олигархията, корупцията, задкулисието и несправедливостта. Обещаха нова държава. Добре.

Къде е?

Защото ако „новата държава“ започва с триумфално задържане на човек, известен най-вече с провокативните си видеа и конфликтите си с властта, докато старите икономически и политически зависимости продължават да живеят необезпокоявани, човек закономерно започва да се пита дали изобщо нещо се е променило.

Не става дума за това Стоян Колев да бъде оставен безнаказан. Става дума за нещо много по-просто...

Законът да има един и същ аршин за всички.

Ако държавата е толкова ефективна, когато трябва да намери един инфлуенсър във Валенсия, нека бъде също толкова ефективна, когато трябва да намери милиардите, изчезнали в обществени поръчки.

Ако полицията може да проследи човек с електронна гривна, нека институциите могат да проследят и парите.

Ако България може да поиска съдействие от испанските власти за един обвиняем, нека покаже същата решителност към онези, които години наред са имали достъп до държавния ресурс.

Ето това вече би било успех.

Защото обикновеният българин не се събужда сутрин с мисълта: „Дано днес полицията залови някой инфлуенсър.“

Той се събужда със сметката за тока, цените на храната, лекарствата на родителите си, детето, което иска да замине за Германия, сина, който вече работи в Англия, празната къща на село, затвореното училище и разбитата болница.

Събужда се и с онова неприятно усещане, че държавата винаги е силна с обикновения човек и подозрително внимателна с големия. Това усещане не се лекува с прессъобщения. Не се лекува с белезници пред камера. И със сигурност не се лекува с шеги на вътешния министър във Фейсбук.

Лекува се със справедливост.

И тук стигаме до най-неприятния въпрос: ами ако новите управляващи не са дошли да разрушат старата система, а просто да я наследят?

Ами ако зад шумните обещания за борба с олигархията стои не война с олигархията, а ново разпределение на влиянието? Ами ако хората, които вчера бяха „моделът на статуквото“, днес просто са станали „партньори“?

Една демократична власт е длъжна да управлява по начин, който не оставя подобни въпроси да изглеждат напълно логични.

А доказателството не е в думите. То е в резултатите.

Покажете делата, покажете конфискуваните пари и имоти, покажете осъдените корумпирани чиновници, покажете разбитите престъпни мрежи и наркотрафикантите, които тровят децата ни, покажете хората, ограбвали държавата, покажете кой носи отговорност за милиардите, които българите плащат, а срещу тях получават все по-малко.

Покажете, че законът наистина е еднакъв за всички.

Тогава никой няма да има проблем с това, че Стоян Колев е бил заловен във Валенсия. Напротив, ще ръкопляскаме. Но докато за едни имаме международни операции, пресконференции и победни реплики, а за други мълчание, давност, процедурни хватки и политическа амнезия, българинът ще продължава да задава един и същ въпрос:

„Вие наистина ли променихте държавата… или просто сменихте хората, които държат ключовете?“

И ако новото управление наистина е дошло да сложи край на старото време, това няма да се доказва с един арест във Валенсия. Ще се докаже тогава, когато видим хората от върха, които трябва да бъдат наказани и разберат, че държавата вече не е тяхна.

До тогава... извинете.

Сезонът още не е приключил.