Знаете ли кой е най-старият трик в политиката? Когато властта не може да създаде условия за икономически растеж и прецака нещата, излиза пред камерите с висок глас, посочва някой друг и казва: „Ето го виновника! Той е прекалено богат, затова вие нямате пари!“

Точно това се случва и в момента с така наречения „данък свръхпечалба“. Звучи гръмко, нали? Звучи справедливо. Човек си казва: „Най-сетне нашите политици решиха да стиснат за гушата милионерите, банките и корпорациите, дето смучат кръвта на народа.“

Звучи страхотно и... е пълен фалш.

Зад този лъскав терминологичен параван не стои абсолютно никакво правосъдие. Зад него стои евтин ПР за пред заглавията във новините и една съвсем проста, но жестока истина: Държавата харчи повече, отколкото има, и сега си търси някой друг да плати сметката.

Нека да слезем на земята и да го обясним простичко, без префърцунени икономически термини.

Какво всъщност значи „свръхпечалба“?

Ако утре отворите баничарница и работите по 16 часа на ден, за да правите най-хубавите баници в града, и хората започнат да се редят на опашка, вие ще изкарате повече пари. Това „свръхпечалба“ ли е? За държавата - да. Според тяхната логика вие сте изкарали „прекалено много“ и трябва да бъдете наказани за това, че работите добре.

Но политиците казват: „Не, ние няма да закачаме баничаря, ние ще вземем от банките и големите компании, защото те натрупаха милиарди!“

Добре, звучи справедливо. Но защо ги натрупаха? Защо банките имат рекордни печалби? Да не би изведнъж да са станали гениални? Не. Печалбите им скочиха, защото Европейската централна банка вдигна лихвите, и с безумната „евро-атлантическа“ политика печата и харчи милиарди, с което предизвика дива инфлация.

С други думи: самата власт, под чийто контрол е и България създаде условията тези компании да спечелят повече. А сега излизат и ви казват: „Вижте ги тези лоши корпорации, сега ще ги обложим с извънреден данък!“ Това не е борба с олигархията. Това е като пожарникарят, който сам пали къщата ви, а сега ви иска пари за водата, с която я гаси.

Кой всъщност плаща сметката?

Ето го големият въпрос, който политиците се надяват да не зададете: мислите ли, че някой милионер или банкер ще извади тези пари от собствения си джоб?

Нека си представим една проста ситуация. Отивате в кварталната кръчма. Собственикът продава бирата по 3 лева. Изведнъж държавата му налага нов „данък свръхпечалба“ или му вдига таксите тройно. Какво прави съдържателят на кръчмата?

Дали сяда да плаче и си намалява личния стандарт, или просто от утре слага табела: „Бирата е 4 лева вече“?

Точно така. Големият бизнес никога не плаща данъци. той просто ги прекалкулира в цената, която плащате вие.

Ако ударят банките с този данък, какво мислите че ще стане? Утре шефът на банката няма да си продаде яхтата. Банката просто ще вдигне таксата за теглене от банкомат, ще покачи лихвата по потребителския ви кредит или ще ви вземе 5 евро за поддръжка на сметката вместо 3.

Тоест, държавата взема пари от банката, банката ги взема от вас, а политиците излизат по телевизора и ви казват: „Видяхте ли как ги наказахме!“ ДА ама НЕ! Наказаха вас, за пореден път.

Как се заобикаля това на хартия?

Има и друг момент. Политиците ви казват, че този данък ще се събира след една или две години. Знаете ли какво означава това за един опитен счетоводител на голяма фирма? Означава, че му дават предостатъчно време да си оправи документите.

Една наистина голяма компания има стотици начини счетоводно да изкара, че „няма никаква свръхпечалба“. Ще купи нови коли, ще изнесе разходи в чужбина, ще си плати консултантски услуги на свързана фирма в офшорна зона и изведнъж... хоп! - на хартия печалбата пада под прага.

Кой остава да плаща? Онези, които нямат офшорки и скъпи адвокати. Отново средният бизнес и обикновеният работещ човек.

Защо го правят тогава?

Ако този данък нито ще оправи икономиката, нито наистина ще вземе парите на богатите, защо изобщо го предлагат?

Отговорът е елементарен: Защото дупката в бюджета е огромна.

Години наред се раздават пари на калпак, за да се купуват гласове. Заплатите на чиновниците се вдигаха без оглед на това има ли заработени пари в държавата, раздуваха се обществени поръчки, правеха се милиардни харчове без никаква реформа. И сега прасето касичка е празно.

Политикът с топки ще потърси решение в икономически растеж, ще излезе и ще каже: „Извинявайте, сгрешихме, прекалихме с харченето, сега трябва да съкратим разходите.“ и ще потърси отговорност на виновните. НО... това би било политическо самоубийство.

Много по-лесно е да си измислиш враг. Да посочиш някой богат сектор, да му лепнеш етикета „свръхпечалбар“ и да кажеш на народа: „Аз съм вашият спасител, елате да го разкулачим заедно!“

Това не е икономика, това е... театър. Евтин, лошо изигран театър за пред избирателите, чийто входен билет пак ще платим всички ние на касата в магазина и на банкомата.

Следващият път, когато чуете някой от държавната трибуна да говори за „данък свръхпечалба“, не ръкопляскайте. Проверете си портфейла, защото ръката, която сочи уж към олигарсите, вече се пресяга към вашия заден джоб.