Затворете очи за миг. Чувате ли го? Този далечен, глух тътен, който кара земята да трепери. Това не е буря. Това е тропотът на хиляди коне. Това е ехото на историята, което се буди всеки път, когато в календара настъпи 6 май - Денят на храбростта.

Днес празнуваме победите на героите, чиято кръв тече в нашите вени. Историята на българската армия не е просто списък от битки, а велик епос за лъвове, които никога не са свеждали глава.

Раждането на бурята

Всичко започва много отдавна, когато предците ни, водени от хан Аспарух, застават пред могъщата Византийска империя в битката при Онгъла. Те нямат бляскави дворци, но имат нещо много по-силно, волята да създадат свой дом. Свистенето на техните стрели е първата песен на свободна България. Век по-късно, в страховитите усои на Върбишкия проход, хан Крум доказва на целия свят, че никой не може безнаказано да стъпва като завоевател в нашите земи. А когато великият цар Симеон повежда войските си при Ахелой, дори морето затаява дъх пред силата на българското оръжие. Там България се превръща в империя, пред която се прекланя цяла Европа.

Ум по-остър от меч

Но българските воини не са побеждавали само със сила, а и с брилянтен ум. Спомнете си цар Калоян край стените на Одрин. Срещу него стоят непобедимите дотогава западни рицари облечени в тежки железни брони, яхнали огромни коне. Калоян обаче знае, че хитростта побеждава желязото. С хитрост и бързина той примамва гордите кръстоносци в капан и разбива мита за тяхната непобедимост.

А знаете ли кое е най-голямото величие на един победител? Милостта. Когато цар Иван Асен II разбива враговете си при Клокотница, той прави нещо нечувано за онези сурови времена. Вместо да погуби пленените войници, той им дава хляб и ги пуска да се приберат живи по домовете си. Доказателство, че най-могъщият владетел не е този, който сее страх, а този, който има голямо и добро сърце.

Героите сред народа

Вековете минават, мечовете се заменят с пушки, а царете с генерали и капитани, но духът остава същият. Когато през 1885 г. млади момчета, току-що завършили военното училище, трябва да защитят Съединението на България при Сливница, те не показват уплах от опитните вражески генерали. Те просто отказват да отстъпят, защото зад тях е София, зад тях е... България.

Тези герои предават щафетата на следващите. Представете си небето над Одрин през 1913 г., когато българи са едни от първите в света, които използват самолети, за да водят битката от облаците. Представете си Дойранските скали, където генерал Владимир Вазов изгражда такава защита, че вражеските армии дни наред се разбиват в нея като вълни в гранит. Генерал Вазов не просто печели битка, той печели такова уважение, че години по-късно най-големите му врагове стават на крака и свеждат знамена, когато той преминава покрай тях в Лондон.

Нашият ред е да творим величие

Защо ви разказваме всичко това днес? За да го оставим в прашните учебници? Не.

Ние ви разказваме тази история, за да разберете каква сила носите в себе си. Предците ни са били строители на крепости, безстрашни защитници и мъдри стратези. Те са бранили тази земя с живота си, за да можем ние днес да стъпваме свободно по нея.

Сега е наш ред. Днешната армия на България не се нуждае само от войници. Днес оръжията са други. Нашите мечове са нашите знания, нашите таланти, нашите четки, компютри, микроскопи и книги. Нашата битка днес е да бъдем велики архитекти, гениални лекари, талантливи писатели, смели предприемачи и добри хора.

България е била велика, но истинската ѝ история тепърва предстои да бъде написана. И авторите на този нов, златен век сме всички ние. Мечтайте смело, творете с размах и никога не забравяйте: НИЕ СМЕ НАСЛЕДНИЦИ НА ЛЪВОВЕ!

Честит 6 май!