На 31 март 2025 г., в привидно обикновен работен ден, министърът на околната среда и водите Манол Генов подписа документ, който може да се окаже фатален за едни от последните незасегнати от индустриалната алчност кътчета на България – защитените зони „Родопи – Източни“ и „Бяла река“. С този подпис беше дадена зелена светлина за реализацията на така наречения „Цялостен работен проект за търсене и проучване на подземни богатства“ в площ „Тинтява“, обхващащ общините Ивайловград и Крумовград.

На хартия – геоложко проучване в името на бъдещ икономически растеж. В действителност – поредна крачка към необратимо унищожение на природно богатство, което е част не само от националната, но и от европейската екологична памет.

Гората, която ще бъде надупчена

Планираното сондиране ще се извършва със сондажни апаратури, промивни помпи, сондажни кули и лостове, вкарани дълбоко в земята – до 300 метра. Основните флуиди, с които ще се борави, включват глинесто-промивни течности на база обработен бентонит, водно стъкло и други химични съставки, чието въздействие върху почвите, водите и екосистемите не само че не е проучено в конкретния контекст, но е и умишлено омаловажено от официалните институции.

Бентонитът – макар често използван в сондажната индустрия – е доказано опасен за микроекосистемите, особено когато попадне в контакт с повърхностни и подпочвени води. Водното стъкло, известно още като натриев силикат, променя pH на почвата и може да нанесе сериозни поражения върху растителността.

Сондажите ще се извършват от дружеството „ТИНТЯВА ЕКСПЛОРЕЙШЪН“ АД, чиято дейност и финансиране към момента също пораждат въпроси относно прозрачността и отговорността пред обществото.

Индустриално оборудване и разрушаване на естествената среда

Сондажните кули и тежките машини уплътняват почвата, нарушават микрофлората и водят до намалена абсорбция на дъждовна вода, което променя локалния воден баланс. Това може да доведе до пресъхване на извори, поява на свлачища и ерозия.

Шумовото замърсяване, предизвикано от апаратурата, представлява сериозна заплаха за дивеча – особено чувствителни са птиците, сърните и катериците, чието поведение, хранене и размножаване могат да бъдат сериозно нарушени.

Изграждането на временна инфраструктура – пътища, достъпни площадки, резервоари за течности и складови площи – изисква изсичане на дървета, което нарушава биоразнообразието, разкъсва екосистемни коридори и оставя "рани" в гората, които трудно се възстановяват с десетилетия.

Ако при проучването се установи наличие на находища на злато, мед или други ценни метали – следващият етап ще бъде добивът им, процес, който напълно ще унищожи природната среда в района. Ще последва изграждане на рудници, хвостохранилища, преработвателни съоръжения и постоянна индустриална инфраструктура, която ще превърне девствените Родопи в индустриален лунен пейзаж.

Политическа арогантност или корпоративен диктат?

Защо Министерството допуска това? Кой печели? Това е преднамерено, организирано и почти незабелязано предателство спрямо общественото благо. Липсата на прозрачност поражда логични съмнения – дали зад проекта не стои икономически натиск, корпоративно лобиране и политическа корупция?

Във времена, когато Европейската комисия настоява за повишаване на биоразнообразието, опазване на водите и възстановяване на деградирани екосистеми, българската държава избира обратния път – сондаж в сърцето на природата, без обяснение, без отговорност, без срам.

Присъединете се към нашата общност в Telegram тук

Подкрепете свободното издание на Красиво Хасково! Дарете еднократно избрана от вас сума [тук] или станете абонат за 10 лв/месец [тук]. Благодарим!