Когато погледнем към бъдещето на България в еврозоната, трябва да разгледаме не само политическите и икономическите ползи, но и сериозните рискове, които могат да се проявят. Един от тези рискове е дълговото натоварване, което ще последва от прилагането на общата валута.
В момента България има сравнително нисък външен дълг – около 49 милиарда евро (към 2024 година), което представлява приблизително 45% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.

Това е по-нисък дълг, сравнено с много други страни в Европейския съюз. Например, Франция има дълг, който надвишава 100% от БВП, Италия е в състояние на финансови проблеми със сериозен публичен дълг от около 135% от БВП. А нашите съседи гърците... 170%.

Но какво ще се случи, ако България влезе в еврозоната?

Първият проблем ще е свързан с общото финансиране на Европейския съюз, което включва споделяне на дългове и участие в спасителни фондове. Например, за да помогне на страни като Италия или Гърция в техните финансови затруднения, ЕС трябваше да създаде спасителни пакети с обеми, които бяха много по-високи от националните дългове на много държави от еврозоната. Един от тези пакети, който беше на стойност 750 милиарда евро, беше разпределен между страните-членки. България, като част от еврозоната, ще трябва да участва в подобни финансови инициативи и да поеме част от тези дългове.
Въпросът е прост: Защо държава със сравнително добри фискални показатели трябва да влезе в клуб на тежко задлъжнели икономики? За да може утре, при нова криза, да поеме част от техните пасиви чрез Европейския стабилизационен механизъм?

Еврото не решава структурни проблеми – дори ги влошава

Пример 1: Гърция.
В началото на членството си в еврозоната (2001 г.), страната усети краткосрочен бум – евтини кредити, чуждестранни инвестиции, ръст на потреблението. Но след това се случи реалността:
Без гъвкав валутен курс, с огромен дефицит и без капацитет за самостоятелна монетарна политика.
Гърция рухна икономически при кризата от 2008–2010 г. Спомняте си, нали? Пенсии орязани, болници затворени, младежка безработица над 50%, а дългът... още расте.
Пример 2: Италия.
Италия така и не успя да излезе от икономическата летаргия след еврото. Без лирата, която дълги години служеше като инструмент за конкурентно предимство чрез девалвация, страната остана заключена в еврозоната – без ръст, с висока безработица и социални напрежения.

Присъединяването към еврозоната няма да донесе чудеса – цените обикновено скачат

В Словакия, месец след приемането на еврото (2009 г.), цените на потребителските стоки скочиха с 2–4%, но реалният ръст се усещаше много по-силно в джоба.
В Германия, след въвеждането на еврото, германците кръстиха новата валута "Teuro" (от teuer – скъпо).
В Хърватия, която прие еврото през 2023 г., потребителските цени на храни и услуги скочиха с над 12% в рамките на няколко месеца – факт, признат и от самото правителство.
И тук някой ще каже: "Да, но това е временен ефект."
Да, ако заплатите растат. А в България заплатите не догонват инфлацията от поне 15 години.

Кой печели?

Банковият сектор – защото елиминира валутния риск.
Големите корпорации – защото оперират транснационално.
Политиците – защото ще могат да се бият в гърдите: "Ние ви вкарахме в еврозоната!"

А кой губи?

Малкият бизнес.
Пенсионерите.
Хората с кредити, заплати и спестявания в левове.
Цялото общество, което губи още един символ на държавност и контрол.

Най-важният въпрос: Защо сега?

Нито сме подготвени реално, нито е спешно. И все пак, натискът е огромен. Идва отвън, но се прилага отвътре – от политическа класа, която дори не си прави труда да симулира дебат. Народът не е питан. Няма референдум. Няма дискусия. Само натиск.

И нека не забравяме: когато дадеш на някой власт да печата пари, той започва да решава колко струва животът ти. На утрешния ден това ще се случва в ЕЦБ във Франкфурт, където българският представител е с гласовете на малка рибка в океан от акули.

Левът не е просто парче хартия. Той е последният ни бастион

Нация без икономически суверенитет е нация окована с белезници. Държава, която предава валутата си, без да защити хората си, е държава на лобита, не на народа.
Ако днес дадем лева, утре ще ни искат и езика. И културата. И земята.

Не, не сме срещу Европа. Ние сме ЗА България.

Присъединете се към нашата общност в Telegram тук

Подкрепете свободното издание на Красиво Хасково! Дарете еднократно избрана от вас сума [тук] или станете абонат за 10 лв/месец [тук]. Благодарим!