Кой печели и кой губи от златодобива в България?

Историята на златодобива в Крумовград и дейността на канадската компания "Дънди Прешъс Метълс" илюстрира несходството между икономическите интереси на чуждестранните компании и културното, екологичното и социалното наследство на България. Въпреки високите заплати, които компанията плаща на местните жители, критиките към разрушаването на местната история, околната среда и минималните ползи за държавата продължават да набират сила. 

Златодобивът е една от най-старите и най-доходоносни индустрии в света. В България, особено в регионите с богати находища като Източните Родопи, този сектор има дълга история, датираща още от бронзовата епоха. Въпреки това, съвременната индустрия на добива на злато често е съпътствана от спорни въпроси и подозрения, свързани с екологични щети, социални последствия и избягване на данъци. В последните години все по-често се повдига въпросът за това какви са реалните ползи за държавата и населението от златодобива, докато същевременно природата, културата и местните общности страдат.

Случаят с Ада тепе: Унищожаване на културното наследство

Ада тепе, близо до Крумовград, е един от най-старите известни златни рудници в Европа, датиращ от XV век пр. Хр. и с голямо историческо значение. Този район е бил важен културен и икономически център още от бронзовата епоха, но вместо да бъде експониран като музей на открито, който да привлича туристи и да запазва наследството за бъдещите поколения, голяма част от историческото наследство е загубено заради рудодобивните дейности. Въпреки богатата си история, този район днес е свързан с ново поколение златодобивни дейности, водени от канадската компания "Дънди Прешъс Метълс". Технологията за добив на злато в тези рудници, според представители на индустрията, е „много модерна и скъпа“, а печалбата от операциите често се представя като „изпилена“ – достатъчна само за покриване на разходите по поддържане на работните места и технологиите.

Но тук възниква въпросът: ако технологията е толкова скъпа, а печалбата е минимална, защо компаниите продължават да инвестират в такъв добив? Какво стои зад този парадокс „работа на загуба“?

Модерни технологии за добив или прикритие за минимизиране на данъци?

Една от ключовите теории е, че използването на модерни технологии в добива може да служи като прикритие за отклоняване на печалбите от държавни данъчни структури. Много международни корпорации наемат консултанти, които предоставят "интелектуални услуги" – често в областта на разработване на технологии, мениджмънт или изследвания. Тези консултанти са базирани в чужбина и техните услуги се заплащат на високи цени, които намаляват печалбата на компанията в България. Това е често срещана схема за минимизиране на данъците, известна като трансферно ценообразуване.

По същество, част от приходите от добив се изнасят под формата на плащания към външни консултанти, като така се намалява печалбата, която остава в страната, и следователно, размерът на данъците, които трябва да бъдат внесени в държавната хазна. Често този процес се представя като необходим за поддържането на „модерната и скъпа технология“, но в действителност служи за прехвърляне на част от печалбата в юрисдикции с по-ниски данъци.

Златодобив на „загуба“ – мит или реалност?

Изправени пред критики за разрушителното въздействие на златодобива върху околната среда, компаниите често твърдят, че работят на "загуба" или с минимална печалба. Това звучи противоречиво – кой би работил в индустрия, която не носи печалба? Отговорът може да се крие в икономическите стимули и данъчните облекчения, които компаниите получават, когато представят своите операции като непечеливши.

Според информацията, която е на разположение, "Дънди Прешъс Метълс" предлага заплати от около 2500 лв. на работниците си в Крумовград, което е значително над средното за региона. Това създава впечатление за икономически подем и подобрение на местния стандарт на живот. В условията на висока безработица в региона, такива заплати са несъмнено привлекателни и често се представят като основен аргумент за ползата от златодобивната индустрия.

Но дали заплатите могат да компенсират загубите, които регионът претърпява в други аспекти? Местните жители не само работят в индустрия, която унищожава природата и културното наследство на района, но също така се лишават от възможността да развият алтернативни и устойчиви форми на икономика, като културен и екологичен туризъм.

Историята на златодобива в Крумовград и дейността на канадската компания "Дънди Прешъс Метълс" илюстрира несходството между икономическите интереси на чуждестранните компании и културното, екологичното и социалното наследство на България. Въпреки високите заплати, които компанията плаща на местните жители, критиките към разрушаването на местната история, околната среда и минималните ползи за държавата продължават да набират сила. 

Околната среда – най-голямата жертва

Докато финансовите аспекти на златодобива са обвити в неяснота, ефектът върху околната среда е съвсем ясен. Рудникът на Ада тепе е един пример за това как цели планини се изравят, реките се замърсяват, а на местната флора и фауна се нанасят непоправими щети. Подобни дейности унищожават природните богатства на Балканите, които са част от световното културно и природно наследство.

Процесите на добив често водят до изхвърляне на токсични химикали като цианиди, които замърсяват почвата и водните ресурси. Тези проблеми остават дълго след като компаниите са извлекли печалбите си и са напуснали района, оставяйки местното население да се справя с екологичните последици.

Кой печели от златото на България?

Въпреки че златодобивът е представен като източник на работни места и икономическа стабилност за регионите, много от тези обещания остават неизпълнени. Реалната печалба често се концентрира в ръцете на чуждестранни инвеститори и консултанти, докато местните общности страдат от екологичните щети и загубата на природни ресурси.

Много експерти и граждански активисти повдигат въпроса за това какви са дългосрочните ползи за България от тези дейности. Ако големите компании успяват да минимизират данъчните си задължения и да избегнат сериозни екологични регулации, то каква е ползата за българския народ?

Какво може да се направи?

За да се избегне подобна експлоатация, е необходимо по-строго регламентиране на дейността на чуждестранните компании, както и увеличаване на прозрачността на техните финансови отчети. България трябва да засили своите закони за контрол върху трансферното ценообразуване и да изисква реална отчетност от компаниите, които добиват злато и други природни ресурси.

Златото, добивано в България, носи огромни приходи, но по-голямата част от тези пари не остават в Родината. Вместо това, те се прехвърлят чрез интелектуални консултантски услуги и други форми на трансферно ценообразуване, оставяйки малко за държавата и нейните граждани. Освен това, златодобивните компании оставят екологични разрушения, които не могат да бъдат възстановени. Затова е време да се преразгледат и засилят изискванията към този сектор и да се гарантира, че добивът на злато в България ще носи ползи не само на чуждестранните корпорации, но и на българското общество.

Споделете с приятелите си

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД