Всяко общество има своята точка на пречупване. Хасково я достигна.

След бруталното убийство на 18-годишната Магдалена Русева, градът изригна. Но истинският шок дойде не само от престъплението, а от всичко, което го направи възможно. Системата. Полицията. Мълчанието.

И сега знаем още. По информация от наши източници, 17-годишният Иван Костов – задържан за убийството – е имал богато криминално минало. Нападение над учител във Финансово-стопанската гимназия "Атанас Буров". Агресия, тормоз, заплахи, кражби. И никой не го спря. Никой не го изолира, не му потърси сметка. Защо?

Получихме информация, че след задържането му, пробите за наркотици са положителни.

И тук вече маските падат.

На снощния протест пред РПУ Хасково, който "Красиво Хасково" отрази на живо, децата викаха в лицата на полицаите, че знаят. Знаят кой продава. Знаят кой разпространява. И знаят КОЙ ги пази.

Обвиненията летяха: "Вие ги прикривате!" "Вие знаете кой продава на нашите съученици!"
И никой, НИКОЙ от униформените не отрече. Погледите – празни. Мълчанието – оглушително.

Смяната на един директор ще спре ли убийствата?

Не. Не и когато болестта е в корена. Защото същите, които назначават директорите, са същите, които въртят чадър над дилърите. А те не го правят за идеали. Те го правят за пари. За черни партийни каси. За контрол. За гласове от махалата. За покорни улични армии, които да бъдат включени, когато политическият интерес го изисква.

И всичко това – на гърба на нашите деца.

Магдалена е само символ. Жестоко, кърваво, невинно лице на една разкапана система, където животът на млад човек струва по-малко от една дозa. А полицията? ТЯ МЪЛЧИ!

И още нещо. На протеста пред РПУ Хасково, където ехтяха виковете за справедливост, 90% от присъстващите бяха деца. Деца между 16 и 20 години. Те излязоха със сълзи, с болка, но и със смелост. Те бяха там. С плакати. С истини. С гняв.

А сега нека зададем неудобния въпрос:

Къде бяха техните родители?
Къде бяха майките и бащите на Хасково? Тези, които би трябвало да водят колоната, а не да се крият в панелките?

Защо ги няма? Защо мълчат? Защо се крият зад "нищо не мога да направя", зад "това не е моето дете"... ЗАД СТРАХА?

Докога ще си заравят главите в пръстта и ще се преструват, че децата им не са в опасност?
Докога ще живеем в парализирана тишина, докато наркомани обикалят улиците на Хасково и отнемат животи?

Наистина ли трябва още едно момиче да бъде открито в изоставена къща, за да се събудим?
Наистина ли трябва още една майка да облече черно, за да проумеем, че тази битка е на всички?

Не децата трябва да водят протеста.
Родителите трябва да бъдат първите на барикадата.

Но щом те мълчат, децата ще крещят.
И този вик няма да бъде заглушен.

Колко още трябва да умрат?

Колко Магдалени? Колко почернени семейства? Колко безжизнени тела? Колко деца, пълни с надежди, трябва да бъдат удавени в реките от бездействие?

Ние повече няма да мълчим.

Очакваме вашите сигнали. Ще запазим пълна анонимност.
Ако знаете, ако сте виждали, ако сте били жертва – пишете ни. Говорете. Пратете снимка. Надигнете глава.

Ние няма да се откажем. И няма да простим.
За Магдалена. За всяко дете, което утре може да бъде следващото.
За Хасково. За България.

Присъединете се към нашата общност в Telegram тук

Подкрепете свободното издание на Красиво Хасково! Дарете еднократно избрана от вас сума [тук] или станете абонат за 10 лв/месец [тук]. Благодарим!