Новината, че Националната служба за охрана най-после е свалила охраната на санкционирания по Магнитски - Делян Пеевски и председателят на ГЕРБ - Бойко Борисов, обиколи България като мълния. За официалните медии това е “административно решение”, за институциите е “процедура“.

Но дали е така? В държава, в която усещането за двойни стандарти е попило в самите стени на парламента, нищо не е просто процедура. И тук идва големият въпрос, която никоя от така наречените “национални” медии не смее да зададе на глас: Това началото на края ли е, или е просто едно мащабно, публично измиване на ръцете?

Въпросите, които никой не задава

Защо точно сега? Какво се промени в сряда следобед? Изведнъж заплахата изчезна? Или просто стана политически неудобно тези момчета да се разхождат с държавна армия зад гърба си, докато народът се чуди как да си плати сметките?

В продължение на десетилетие наблюдавахме как държавният ресурс се използва от хора, които би трябвало да отговарят пред закона, а не да бъдат пазени от него. И сега ни казват: “Всичко е наред, вече са обикновени граждани“.

Но дали ще има наказани? Това е истинският тест. Ще видим ли реални разследвания за годините на корупция, за източените милиарди, за превзетата държава? Или свалянето на охраната е просто параван, зад който старите схеми ще продължат да работят, само че в малко по-дискретна обстановка?

Провинцията: Забравената територия на беззаконието

И докато София се вълнува от черните лимузини пред Парламента, какво се случва в провинцията? Там, където “хората на Борисов и Пеевски“ не са просто имена от телевизора, а местни феодали.

Ще бъдат ли разследвани кметовете, бизнесмените и “сивите кардинали“ по места?

Ще има ли справедливост за стотиците сигнали за натиск, за разпределените обществени поръчки, за смачканите съдби?

Или законът ще спре до табелата на София?

Истината е, че справедливостта не е символичен жест, тя не е пресконференция, тя е... възмездие. Ако тези, които години наред задушаваха българската икономика и демокрация, унищожиха хиляди човешки съдби не се изправят пред независим съд, тогава свалянето на охраната е просто козметична промяна. Смяна на декора в една изтъркана пиеса.

Краят на доверието

Проблемът вече не е в Пеевски, не е и в Борисов. Проблемът е в легитимността на самата система. Когато хората престанат да вярват, че съдебната система и институциите работят еднакво за всички, обществото започва да се разпада.

Когато институциите мълчат за големите кражби, но ни обясняват колко “прозрачно“ свалят охрани, те не възстановяват доверието.

Българите не искат символи, не искат “знаци”, а искат държава, в която правилата не зависят от това колко души от НСО стоят зад гърба ти.

Въпросът остава: Има ли изобщо някой в тази държава, който има смелостта да доведе нещата до край? Или просто гледаме поредния епизод от сериала “Спасяването на редник Корупция“?

Справедливостта изисква действия, а България чака твърде дълго.