Гледате ли изборните резултати? Ако спрете да слушате телевизора и погледнете числата, истината изплува и тя е брутална.

Системата, която наричаме “Партия Мафия“, кърви. Тя губи почва под краката си, а хората, които десетилетия наред я крепяха, започват да бягат с писъци. Нека разгледаме фактите, които разкриват политическата истина.

Големият разпад на статуквото

Това, което видяхме на тези избори, не е просто гласуване, това е отхвърляне.

ИТН на Слави Трифонов? Една от най-ярките илюстрации за това как се губи доверие. 85.56% от избирателите им се изпариха. Почти целият им електорат просто изчезна. Как се казва това? Край.

АПС на Ахмед Доган? Спад от 72.15%. Властта, която изглеждаше вечна, се разпада пред очите ни или... може би направи добра сделка.

“Възраждане“? Онези, които се представят за последната крепост на патриотизма, а всъщност са "патерицата“ на ГЕРБ. 187 418 българи най-накрая разбраха играта. 57.60% спад. Маската падна.

БСП? Старата гвардия, която някога управляваше всичко, сега се свива с близо 47%. Почти половината им избиратели си тръгнаха.

ГЕРБ и Бойко Борисов? Шефът на "Партия Мафия“ също губи - 32.49% по-малко от миналия път. Дори тяхната добре смазана машина започва да засича.

ДПС - Ново начало на санкционирания по Магнитски - Делян Пеевски? Тук е най-циничното. Въпреки цялата логистика, въпреки купените гласове, въпреки целия натиск, те пак олекнаха със 17.68%. Когато купуваш вота, но не можеш да купиш лоялността, значи си в беда или... си намерил начин отново да го изтъргуваш.

МЕЧ на Радостин Василев? Дори “остриетата” на Пеевски губят 6.69%. Очевидно методът на агресията вече не работи така, както са се надявали.

Кой печели доверие?

И тук идва въпросът: ако всички тези губят, кой печели?

Виждаме ръст при ПП-ДБ с 18.14%. Мразещите “Путинова Русия” и подкрепящите нео-либералните джендър идеологии, отново бяха солидно подхранени от “посолството” и множеството фондации пуснали пипалата си в българското образование.

В същото време имаме ”Величие” - партията, която работи на терен, която всеки ден говори с хората за проблемите им, която не се страхуваше да назове нещата с истинските им имена и да влезне в неравностойна битка със завладяната държава. Те увеличиха подкрепата си с 3.15%, но за съжаление, това не беше достатъчно, за да влязат в парламента.

Защо? Защото доброто често изглежда като заплаха за онези, които са свикнали със статуквото. Както казва старата народна мъдрост: “Няма ненаказано добро“.

Големият победител: Енигмата на Румен Радев

И тук стигаме до слона в стаята. Или, по-точно, до “Прогресивна България“ - новата формация на президента Румен Радев. Над 1 444 000 българи заложиха бъдещето си на него. Това е цифра, която не може да бъде игнорирана, но нека спрем за момент и се запитаме: защо тези хора гласуваха така?

Не гласуваха, защото искат още от същото. Гласуваха с надеждата, че някой най-после ще разчисти “Авгиевите обори“. Гласуваха с очакването за справедливост. Те искат да видят онези кметове, онези политици и онези държавни служители, които с години мачкаха народа и ограбваха държавата, да понесат своята отговорност.

Въпросът за милион евро: Справедливост или подмяна?

Едно е сигурно, в природата няма вакуум, в политиката, когато видите такъв масиран трансфер на лоялност, почти винаги става въпрос за бизнес. Възможно ли е тези хора, които масово пренасочиха гласовете си към “Прогресивна България“ на Румен Радев, всъщност да не са сменили убежденията си, а да са сключили сделка? Сделка за оцеляване. В свят, в който “справедливостта“ се превръща в политически инструмент, най-ценната стока не е властта. Най-ценната стока е имунитетът.

Сега всички погледи са вперени в Радев. Той спечели с огромен капитал от доверие, но историята ни учи, че най-опасният момент за един “спасител“ е мигът след победата.

Предстои ни да видим дали този огромен вот ще се превърне в реална промяна, или ще видим класическата “удобна за всички на върха подмяна“. Дали ще има наказани за кражбите? Дали ще има правосъдие за тези, които превърнаха държавата в лична собственост? Или просто ще се сменят лицата на табелите, докато схемите остават същите?

Въпросът не е дали системата ще падне. Тя вече се разпада. Въпросът е какво ще построим на нейно място, когато прахът се утаи, защото ако българите продължават да избират обещания пред реални дела, ще ни чакат още много от същите разочарования.

Бъдете будни. Не вярвайте на телевизора. Вярвайте на числата.