20 години по-късно: Испанските икономисти проговарят.

Двадесет години след като Испания с фанфари се отказа от своята национална валута, песетата, в полза на еврото, най-накрая започваме да чуваме това, което никой не смееше да каже тогава:

Това беше историческа грешка.

Да, правилно прочетохте. Видни испански икономисти, леви и десни, днес признават открито, че отказът от паричен суверенитет е струвал скъпо. Не просто икономически, а политически, социално.... Демократично.
И това не са мнения на маргинали или ретро националисти. Това са преподаватели в университети, съветници на правителства, анализатори в институти. Хора, които в началото дори са били за еврото, но днес обаче, след две десетилетия шокове, рецесии, диктовки от Брюксел и орязани бюджети, казват ясно:

Влизането в еврозоната беше капан.

И за съжаление, Испания влезе в него доброволно, с широко затворени очи.

Кой печели от еврото? Ако не сте Германия, не сте в списъка.

Ако вярвате, че еврото е символ на европейско единство, може би е време да се събудите...защото за много държави това не е просто валута, това е капан, измислен от бюрократи, облечен в идеология и наложен с усмивка от технократи, които дори не се преструват, че им пука какво мислят хората.
Да започнем с това, което испанският икономист проф. д-р Едуардо Гарсон нарича най-големия проблем на еврото – ЗАГУБАТА НА МОНЕТАРЕН СУВЕРИНИТЕТ. Когато влезете в еврозоната, вие не просто сменяте валутата си, вие се отказвате от правото да определяте курса на собствената си икономическа съдба. Вашата централна банка? Декорация. Вашата фискална политика? Зависи от милостта на ЕЦБ. А ЕЦБ, както вече знаем, „не отговаря еднакво на интересите на всички страни“, както се случи по време на кризата с държавния дълг, когато Брюксел буквално изостави южните страни. Звучи ли ви като "солидарност"?
Професорът по приложна икономика Иван Аяла нарича еврото „дефлационна система за макроуправление“, която подкопава демокрацията и съсипва социалната система на страните в периферията. В превод – когато нещо се обърка, забравете за инвестиции и растеж, време е за „реформи“.

Преведено на човешки: орязване на заплати, затваряне на болници, приватизация на всичко, което все още диша.

Испания, разбира се, не беше изключение. Както пише икономистът-изследовател Серхи Кутияс, евтините кредити, които дойдоха с еврото, създадоха гигантски имотен балон, който се спука със зрелищна сила. Резултатът? Финансова катастрофа, последвана от политическа зависимост. Държава, потънала в дълг, деноминиран в чужда валута, без възможност сама да го управлява. Днес Испания няма избор – тя трябва да предлага неолиберални реформи, за да получи трохи от Брюксел. Суверенитет ли? Забравете го.
А какво да кажем за Европейската централна банка, онзи "независим" орган, който, според евродепутата Лина Галвес Муньос, има една-единствена натрапчива фикс идея: ИНФЛАЦИЯТА.

Не заетост, не икономически растеж, не социална справедливост. И при това лошо разбрана инфлация, сякаш живеем в учебник от 70-те години. А междувременно реалните ефекти от паричната политика, като бедност, неравенство и стагнация, се третират като странични ефекти, все едно това не засяга реални хора.
Професорът по финанси Хуан Лаборда е още по-директен:

„ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ОТ ВЪВЕЖДАНЕТО НА ЕВРОТО Е НЕГАТИВНО“.

Не само заради имотния балон, не само заради частния дълг, а защото най-големите печеливши бяха германските и френски банки, които бяха спасени с парите на испанските данъкоплатци. И знаете ли кой го потвърждава? Немският Център за европейска политика, който изчислява, че

Германия е спечелила 1.9 трилиона евро от еврото.

Това са 23 000 евро на глава от населението. А милите испанци, какво получиха?
Разбира се има и призиви, че сега не е моментът да са напуска еврото. Че „не сме готови“. Но според икономиста Серхи Кутияс, точно това е логиката, която държи хората в капан – с все по-голяма зависимост от външна помощ, срещу която испанците плащат с политическа капитулация. Колкото по-дълго се отлага, толкова по-голяма става сметката.

Истината? Еврото не беше направено за народите.

То беше направено за елитите. Както казва проф. Фернандо Луенго, то беше хазарт, наложен от онези, които издигнаха финансиализацията (финансовия капитализъм) в нова религия. И да, хазартът се отплати. Но само за тях.
А ние? Ние загубихме. Загубихме индустрии, работни места, право на избор, икономическо достойнство.

А България? ...

Точно сега, в момент, когато еврозоната се клати като стар кораб в буря, нас ни бутат да се качим на борда. Да влезем в един „клуб“, в който дори старите членове вече се съмняват в смисъла му.

Нима не виждаме какво се случва?

Италия е на ръба, Франция е в стагнация, Гърция все още се възстановява от последното "спасение". Единствено Германия печели все още от всичко това ... за сега. Но и там моторът заглъхва.
Точно в този момент, ние доброволно се отказваме от лева, който въпреки всичко, ни спаси в няколко кризи и поддържаме собствена икономическа логика. Искаме да го сменим с еврото. Защо? За "престиж"? За "инвестиции"? Или защото някой в Брюксел така е казал?

Истината е, че не е време сега.

Не, когато дори икономисти в страни, които вече са вътре в еврозоната от години, казват че моделът не работи. Не, когато корабът потъва. А ние вместо да си подсигурим спасителна лодка, доброволно се качваме на долната палуба и си затваряме очите.
А после ще се чудим защо се давим.

Присъединете се към нашата общност в Telegram тук

Подкрепете свободното издание на Красиво Хасково! Дарете еднократно избрана от вас сума [тук] или станете абонат за 10 лв/месец [тук]. Благодарим!