Когато напуснеш групата, не трябва ли да напуснеш и поста?

В българската политика отдавна сме свикнали да виждаме партии, коалиции и групи да се раждат и умират с бързината на пролетна мъгла, но онова, което остава непроменено, е въпросът за морала.

В Хасково на последната сесия на Общинският съвет, провела се на 26.09.2025 г. представителната група на "Синя България", водена от бившия кмет г-н Георги Иванов, се разпадна. След оттеглянето на един от членовете ѝ, а именно г-жа Милена Налбантова, тя престана да съществува, тъй като вече не отговаря на изискването за минимален брой съветници.

Случаят е поредното напомняне колко крехки могат да бъдат политическите формации, когато в тях липсва спойката на истинска обща кауза.

Колко струва доверието на хората? Колко тежат гласовете, които един кандидат събира, когато се кълне във вярност на определена кауза или програма? И най-важното, какво става с тези обещания, щом веднъж бъде прекрачен прага на заседателната зала?

В българската политика отдавна сме свикнали да виждаме партии, коалиции и групи да се раждат и умират с бързината на пролетна мъгла, но онова, което остава непроменено, е въпросът за морала. Не юридическите хватки, не процедурните вратички... а моралът. Той е този невидим, но най-силен договор между избирател и избраник.

Защо човек, спечелил мандат благодарение на обща кауза, на споделени идеи, се чувства напълно свободен да се откаже от тях след изборите? 

Защо столът в заседателната зала е по-сладък от отговорността, която носи със себе си? И най-важното, защо ние, избирателите, продължаваме да приемаме това като нещо нормално?

Може би защото твърде често се задоволяваме с обяснения от типа "такава е политиката“.

Но не е ли време да попитаме: "А къде остана моралът?“

Не е ли цинично да превръщаш гласовете на хората в лична собственост? Да получиш доверие за едно, а да правиш съвсем друго?

Ако политиката е изкуство на възможностите, то моралът би трябвало да е изкуството на достойното и ако второто изчезне, първото се превръща просто в пазарлък.

В крайна сметка, ние не избираме просто имена в бюлетината. Ние избираме надежда, идея, посока и когато тези, които са обещали да я следват, я захвърлят, тогава не се разпада само една група или коалиция... разпада се доверието.

А то е много по-ценно от всеки стол в общинската зала.

Снимка: Фейсбук - Христо Тотев

Присъединете се към нашата общност в Telegram тук

Подкрепете свободното издание на Красиво Хасково! Дарете еднократно избрана от вас сума [тук] или станете абонат за 10 лв/месец [тук]. Благодарим!

Споделете с приятелите си

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД