В България както и в много други страни, свободата на словото би трябвало да е един от основополагащите принципи на демокрацията. Въпреки това, през последните години, журналистическата свобода в страната е под сериозна заплаха. Не само че съществува директна политическа и икономическа цензура, но все повече журналисти започват да се подлагат на автоцензура – доброволно ограничават собственото си изразяване в медийната среда.

Това се случва поради страх от наказания, изолация, загуба на работа или влошаване на отношенията с властите, икономическите и политическите интереси.

Навремето имаше една широкоизвестна фраза: „Когато пр.днат в Москва, в София се на.кват“. Е нищо не се е променило до днес. В България, автоцензурата често надскача дори и изрично наложената цензура от страна на властите. Голяма част от журналистите започват да се въздържат от теми, които потенциално могат да ги поставят в конфликти с политическата върхушка, олигарсите или дори със своите собствени медийни собственици. Това води до сериозни последици за обществото и за демокрацията като цяло.

Една от основните причини за автоцензурата в България е политическото и икономическото влияние върху медиите. Хора като Борисов, Пеевски и Прокопиев притежават значителна част от българските медии. Те често са поставени под натиск да избягват критика към властта или да не разглеждат чувствителни теми, които биха могли да засегнат интересите на техните собственици.

Друг фактор е тежката икономическа ситуация, с която се сблъскват много журналисти и медийни организации. Множество малки и независими издания не разполагат с достатъчно ресурси, за да се противопоставят на външния натиск. Много журналисти не могат да си позволят да рискуват да изгубят своето работно място, заради неприятни репортажи или разследвания, които могат да доведат до санкции.

Не на последно място, автоцензурата е резултат и от лични страхове на журналистите – страх от репресии, заплахи или дори физическа разправа. Журналистите, които се осмеляват да разкриват корупционни практики, да отразяват престъпленията на властимащите и на близките до тях, често са обект на заплахи, агресия или съдебни преследвания. Това създава атмосфера на страх и самоцензура, в която мнозина предпочитат да мълчат, за да се предпазят.

Въпреки че България има доста стриктни закони за защита на правата на журналистите, в медиите има тежки проблеми със зависимостите, които не само подкопават професионализма, но и накърняват доверието на обществото в обективността на информацията. Тези зависимости не се ограничават само до политическо и икономическо влияние, но се простират и в създаването на организации, които трябва да гарантират етични стандарти, но които в същото време често съществуват под съмнителен натиск.

Изключително интересни са две организации, създадени като НПО-та и под гръмките наименования: „Комисия по журналистическа етика“ и „Национален съвет по журналистическа етика“.

Комисията по журналистическа етика е създадена с цел да регулира стандартите за етика в журналистиката и да гарантира, че медиите ще спазват професионалните си задължения. От друга страна Националният съвет по журналистическа етика би трябвало да е основният орган, който регулира и контролира журналистическите стандарти в България. Това е институция, която трябва да решава спорове и жалби, свързани с етични нарушения в медиите.

Въпреки този идеал, реалността показва, че някои от членовете на тези НПО-та са свързани с политически и икономически интереси, които могат да повлияят на решенията им. Много от журналистите и медиите, които подлежат на оценка, може да имат директни или индиректни отношения с тези, които са част от комисията, което поставя под въпрос нейната независимост и обективност. Много от тези етични органи страдат от липсата на пълна прозрачност относно процесите на назначаване на техните членове и тяхната работа. Възможността за възлагане на постове в тези комисии и съвети без достатъчно публични конкурси или обосновани публични избори също добавя към съмненията относно тяхната независимост.

Тези етични органи, които трябва да служат като буфер между журналистите и обществото, често се намират под натиск, който може да компрометира тяхната способност да действат независимо. Зависимостите, които се създават, не са само от външни фактори като политическа или икономическа манипулация, но и от вътрешни като корпоративни интереси, а също така и от лични амбиции на някои журналисти, които не искат да рискуват своето място или репутация в медийната индустрия.

Възможността на журналистите да упражняват своята професия без страх от репресии или санкции е основа на свободата на словото и правото на гражданите да бъдат информирани. От значение е не само да разкрием тези зависимости, но и да се създаде по-прозрачна и независима структура за медийната етика в България, която да защитава истинската свобода на словото и да гарантира обективността в журналистическата работа.

Присъединете се към нашата общност в Telegram тук