Чисто новият зам. областен на Хасково
Рецепта за "свеж прогрес": Вземаме човек от старата политико-административна екосистема, слагаме му нова партийна табелка и го представяме като „ново лице“
Когато една власт иска да ви продаде стар човек като нов, първото нещо, което прави, е да му напише красиво CV.
„Авиоинженер, магистър по маркетинг, банков мениджър, заместник-кмет, експерт, началник на „Връзки с обществеността”, главен секретар, а сега, заместник областен управител.“
Звучи впечатляващо.
Областната администрация представя Олег Филев като човек с „дългогодишен професионален опит“, работил в държавната и местната администрация, банковия сектор и връзките с обществеността.
Технически погледнато... вярно.
Само че това е онзи особен жанр на политическата биография, в който „работил в администрацията“ звучи много по-добре от „от десетилетия е около властта“, а „богат професионален опит“ удобно спестява въпроса: при кого, с кого и през кои политически проекти?
Защото Олег Филев не се появява вчера. Напротив. Политическата му кариера започва преди повече от две десетилетия.
През 1999 г. е кандидат за общински съветник в Димитровград от коалиция с участието на БСП. През 2001 г. е кандидат за депутат от „Коалиция за България“. През 2007 г. става заместник-кмет на Димитровград при Димитър Хаджииванов. А през 2011 г. вече е кандидат в листата на „ЛИДЕР“, оглавявана именно от Хаджииванов.
Нищо незаконно, просто биография.
Но биографията на Олег Филев не свършва със заместник-кметския кабинет. Филев е бил и началник на „Връзки с обществеността“ в Община Хасково, и организационен експерт във Военен клуб - Хасково в продължение на цели 12 години. Тоест човекът е бил професионално подготвян от живота за почти всичко: да обяснява, да организира, да координира и да работи в публичната система.
Кариера, която трудно може да бъде обвинена в липса на разнообразие. Единственото, което остава неизменно, е държавата. Липсва му само една длъжност... „нов човек“. Но и за нея явно вече са намерили свободно място.
И докато политическите табели се сменят, около Филев има и съвсем реален бизнес и обществен живот.
Той е бил съдружник в „Биотекс“ ООД, участвал е в Тенис клуб - Димитровград, а в края на 2025 г. става съдружник и управител на „Сенс Асет“ ООД. През 2026 г. името му се появява и в управлението на старото сдружение „Център за регионално развитие“, съществуващо още от 2004 г.
Тук нека бъдем пределно ясни: самото участие във фирми или сдружения не е доказателство за нарушение.
Но когато един човек постоянно се движи между политика, местна власт, държавна администрация, бизнес и обществени организации, хората имат пълното право да питат:
Кой кого познава? Кой кого назначава? Какви договори има? Какви средства минават през тези структури? И защо точно тези хора отново се оказват на ключови позиции?
И сега през 2026 г. появява се „новата“ партия „спасителка”, която ще унищожава стария модел - „Прогресивна България“.
И кой се оказва начело на местната ѝ структура в Димитровград?
Олег Филев.
След това, главен секретар на Областната администрация, но партийният пост и държавната длъжност се оказват несъвместими и той напуска администрацията.
И тогава идва най-прекрасната част.
Само няколко седмици по-късно същият човек отново влиза в Областната администрация, този път през друга врата.
Заместник областен управител.
Разбирате ли как ви се изсмиват в лицата?
Казаха ни, че демонтират стария модел, а старият модел очевидно не е разбрал.
Това е българската версия на политическата промяна: сменяш партията, сменяш табелката на кабинета, сменяш прессъобщението и след това ни обясняваш, че гледаме ново лице.
Е... не гледаме ново лице.
Гледаме политически ветеран с нова партийна униформа.
Човек, преминал през БСП, „Коалиция за България“, местната власт, „ЛИДЕР“, държавната администрация и сега „Прогресивна България“.
И точно тук трябва да спрем за момент с аплодисментите за „прогресивното начало“.
Защото ако промяната означава старите играчи да продължават да получават ключови държавни позиции, само че вече под ново име, това не е промяна. Това е ребрандиране.
Като стар автомобил с нова боя.
Отдалеч блести, но качиш ли се вътре, разбираш, че двигателят е същият.
Някой попита ли досега: какво точно свързва хората, фирмите и организациите около този човек през годините?
Прекрасен пример за една много древна „демократична” българска традиция, властта да сменя имената на проектите, цветовете на партиите и лозунгите, но хората в системата да се въртят като вечен административен перпетуум мобиле.
Защото властта обича да ни показва дипломите, но ние предпочитаме да гледаме следите.
И ако някой иска да ни убеди, че Олег Филев е символ на новото прогресивно начало, нека първо отговори на един прост въпрос:
Колко пъти трябва да смениш властта, за да започнеш да се водиш „нов човек“?
Защото при тази скорост скоро ще се окаже, че най-новото лице в България е човекът, който най-дълго е бил около властта.










































Коментари