„Три месеца не стигат за промяна, чакана с години!“

Всъщност са над четири, но да не издребняваме. Така ни обясняват „Прогресивна България“, над четири месеца след като получи цялата власт, парламентарно мнозинство и целия ресурс на държавата.

Съгласни сме. Четири месеца не стигат, за да поправиш България, но са предостатъчни, за да покажеш дали действително си започнал да я променяш или просто си заел мястото на предишните.

А какво виждаме?

От хасковската организация обявяват за създадени партийни структури, офиси, обещания, петима депутати от Хасковска област и... много думи за промяна.

Само че българинът, за когото уж е тази промяна, продължава да живее в същата България.

Същият натиск от институциите, същото усещане за безнаказаност, същите местни зависимости, същите хора от старите партии, които години наред ни обясняваха как всичко е наред, а днес удобно намират място в новите структури.

Нали точно този модел трябваше да бъде демонтиран?

Нали ГЕРБ, ДПС и БСП бяха част от проблема? Нали срещу олигархията и задкулисието беше дадено обещание? А днес хора, свързвани с тези партии, вече са част от новата политическа конструкция.

В Хасково местните икономически и политически зависимости също не са изчезнали. Хората продължават да говорят за влиянието на старите местни играчи и за фирми, свързвани с кръговете около Делян Добрев и Мехмед Атаман.

И къде е промяната?

Точно тук започва голямата измама.

Защото когато разполагаш с пълно парламентарно мнозинство и държавния ресурс, не е нужно за четири месеца да построиш нова България, но можеш всеки ден да правиш нещо конкретно.

Можеш да защитиш гражданин, смачкан от институция, можеш да спреш порочна обществена поръчка, можеш да разровиш местна зависимост, можеш да смениш правила, които създават беззаконие... можеш да покажеш, че вече няма недосегаеми.

Това е промяна.

Не откриването на партийна структура, не табелата на партийния офис, не поредният лозунг.

И не ни казвайте, че „хората трябва да дадат време“.

Хората ви дадоха власт именно за да започнете да действате.

Дадоха ви я, защото обещахте нещо много конкретно: край на корупцията, край на олигархията, край на несправедливостта.

А сега, когато някой попита „Къде е?“, отговорът е: „Рано е.“

Не. Не е рано да питаме. Защото този филм вече сме го гледали.

Винаги идват новите спасители, винаги обещават, че този път ще бъде различно, винаги искат малко време. После започват обясненията, оправданията и прехвърлянето на вина към предишните.

И накрая хората откриват, че не са сменили модела и системата... сменили са само хората в нея.

И ако „Прогресивна България“ иска да докаже, че това не е поредният политически спектакъл, няма нужда от още лозунги.

Посочете зависимостите, които разбихте. Посочете корупционните схеми, които спряхте. Посочете гражданите, които защитихте. Посочете хората, които вече не са недосегаеми.

Това е сметката.

Защото властта не се измерва в броя депутати, партийни офиси и структури.

Властта се измерва в това дали животът на обикновения човек става по-свободен, по-справедлив и по-нормален.

А ако след четири месеца единственото, което можете да покажете, е колко добре сте организирали собствената си партия, тогава имаме право да зададем най-неприятния въпрос:

Дойдохте ли да промените държавата или просто да наследите държавата?

Българите вече са го гледали този филм.