Това, което започна като сигнал за проверка на правилата, по които работи Общинският съвет –-Хасково, вече е в съда.

На 8 октомври 2026 г. областният управител Тодор Иванов издаде заповед № АК-04-6, с която официално оспорва пред Административен съд - Хасково редица разпоредби от действащия Правилник за организацията и дейността на Общинския съвет. Заповедта е издадена след служебна проверка по жалбата, подадена от Христо Петров - областен координатор на ПП „Величие“ - Хасково.

И тук вече не става дума само за политическа позиция или партийно твърдение. В официалния си акт областният управител посочва, че след извършената проверка е установил наличие на изложените в жалбата доводи и противоречие на конкретни разпоредби от Правилника със Закона за местното самоуправление и местната администрация.

Оспорени са чл. 28, 29, чл. 35, ал. 1, чл. 43, 44, 45, ал. 1–3, чл. 49 и чл. 62–64 от Правилника, приет с Решение № 461 от 26 ноември 2021 г.

Какво означава това за обикновения хасковлия?

На пръв поглед номерата на членове и алинеи едва ли интересуват много хора. Но зад тях стои един съвсем прост въпрос:

Когато един гражданин има проблем, въпрос или предложение за своя град, има ли реална възможност да бъде чут от местната власт?

Именно тук се оказва един от най-съществените проблеми.

Законът дава на гражданите право да присъстват на заседанията на Общинския съвет и неговите комисии, да се изказват, да отправят питания, становища и предложения по въпроси от обществен интерес и да получават отговори по ред, начин и срокове, определени в правилника.

Според извършената проверка обаче правилникът на Хасково не осигурява достатъчно ясни и ефективни гаранции за упражняването на тези права. В заповедта областният управител приема, че тези условия необосновано ограничават правото на участие на гражданите.

С други думи, въпросът пред съда е поставен така: може ли законово гарантираното право на гражданина да бъде превърнато в право, което първо трябва да бъде разрешено от самия орган, пред който гражданинът иска да бъде чут?

Има и проблем с въпросите на гражданите

Проверката установява още, че правилникът съдържа подробни правила за питанията на общинските съветници към кмета, но няма аналогично достатъчно ясно разписана процедура за питанията на гражданите.

В заповедта са посочени конкретни липсващи елементи - кой приема питането на гражданина, в какъв срок се разглежда, кой трябва да даде отговор и по какъв начин гражданинът го получава.

За обикновения човек това означава нещо много просто.

Ако имаш въпрос за улицата си, за детската площадка, за общински имот, за местна услуга или за решение, което засяга квартала ти, трябва да има ясен път, по който този въпрос да стигне до институцията и да получиш отговор.

Не „ела и виж дали ще те пуснат“, а ясни правила, които важат еднакво за всички.

Заседанията трябва да бъдат публични

Друг съществен момент е свързан с откритостта на заседанията.

Действащият правилник позволява на постоянна комисия да реши нейно заседание да бъде закрито. Областният управител приема, че това не съответства на законовата уредба, според която общинският съвет е органът, който може по изключение да реши отделни заседания да бъдат закрити.

Оспорени са и разпоредбите относно закритите заседания на самия Общински съвет. Използваното в правилника понятие „важни държавни или обществени интереси“ е прекалено общо и създава проблеми при съпоставката със законовата уредба.

За гражданите значението отново е съвсем конкретно - колкото по-прозрачно се вземат решенията, толкова по-лесно обществото може да разбере кой, защо и какво решава.

Не става дума само за една партия

Има един факт, който трудно може да бъде подминат: един граждански сигнал е довел до официална служебна проверка, а след нея до съдебно оспорване на множество действащи разпоредби от Правилника на местния парламент.

Заповедта е изпратена на кмета на Община Хасково и на председателя на Общинския съвет, а материалите по преписката са изпратени на Административен съд - Хасково за произнасяне по същество.

Така една тема, която на пръв поглед изглежда като спор за общински правилник, всъщност стига до много по-важния въпрос за отношенията между местната власт и хората, които тя представлява.

Може ли гражданинът да бъде чут? Може ли да зададе въпрос и да получи отговор? Може ли да участва, когато се обсъждат въпроси от обществен интерес? И могат ли решенията на местната власт да бъдат вземани при достатъчно публичност и прозрачност?

Това вече не е само въпрос на политическа позиция.