Изненада! Геополитиката е едно, а празният резервоар... съвсем друг

На 9 октомври Тръмп обяви в социалната си мрежа Truthsocial, че Русия ще достави над 300 000 тона дизел незабавно, още 500 000 тона през ноември, последвани от нови количества и потенциално още милиони тонове. Американската администрация предприе и стъпка за облекчаване на ограниченията върху вноса на руски дизел и премахване на част от санкциите. Това вече не е просто разговор за дипломация, а сблъсък между санкционната политика и суровата реалност на енергийния пазар.

С години ни обясняват, че Русия е заплаха, че икономическите отношения с Москва трябва да бъдат ограничавани, че санкциите са необходима цена за защитата на европейската сигурност, което доведе до невиждан крах на икономиката на Стария континент. Европейските институции продължават да затягат мерките срещу руските енергийни приходи. Но когато американските потребители, фермери и превозвачи започнат да усещат болезнено високите цени на горивата, Вашингтон очевидно е готов да търси прагматични решения.

Тръмп има своите причини. Американците трябва да зареждат автомобилите си, фермерите трябва да обработват земята си, а камионите трябва да доставят стоки. И когато цената на дизела се превърне в политически и икономически проблем, президентът търси начин да увеличи предлагането.

А сега да погледнем към Европа.

Какво ще правим ние, европейците? Ще продължим ли да се състезаваме кой ще произнесе най-строгата декларация срещу Москва, докато бизнесът плаща по-скъпо за енергия, транспорт и производство? Ще обясняваме ли на хората, че икономическите трудности са благородна жертва, докато други държави търсят начини да защитят собствените си интереси?

Защото геополитическите речи не зареждат тракторите, декларациите не движат камионите, а високопарните фрази не намаляват сметката на българското семейство.

И стигаме до България... ние разбира сме барабар Петко с мъжете. Когато големите играчи размахват геополитически лозунги, нашите политици са от най-кресливите.

Вместо да поставяме на първо място националния интерес и да задаваме неудобни въпроси, ние твърде често се задоволяваме с „правилната“ политическа поза. А вътрешните проблеми? Доходите, цените, енергийната сигурност, конкурентоспособността на предприятията, състоянието на инфраструктурата и доверието в институциите? Те някак все остават за следващото заседание, следващата стратегия и следващото обещание.

Няма нищо лошо България да бъде солидарна със съюзниците си, но солидарността не означава да спреш да мислиш за собствената си държава. Членството в ЕС и НАТО не отменя задължението на българските управляващи да защитават интересите на българските граждани.

И ето я голямата ирония.

Ако утре руският дизел пристигне в САЩ, а американските търговци го предложат на международния пазар, ще възникне един съвсем практичен въпрос: ще купуваме ли от тях гориво с руски произход, докато продължаваме да обясняваме колко неприемливо е да купуваме директно от Русия?

Разбира се, можем да си представим как българските геополитически ястреби гордо заявяват, че руски дизел от Москва не ни трябва. Но руски дизел, минал през американски търговец, с американски документи и американска надценка? Е, това вече е друга супа!

И точно тук е въпросът, на който българските управляващи трябва да отговорят, независимо от партийния си цвят: каква е нашата политика за енергийна сигурност и имаме ли изобщо такава? Как защитаваме потребителите и бизнеса? И защо националният интерес толкова често се появява в речите преди избори, а после отстъпва място на инструкциите от посолствата?

Големите държави могат да си позволят да променят курса, когато сметката не излиза. Те преговарят, договарят доставки и търсят изгодни условия. А нашите политици, които са превърнали политическата поза в заместител на стратегията, рискуват да останат само с лозунгите и фактурата, която плащаме ние гражданите.

Русия може да бъде геополитически противник, но дизелът си остава дизел. А националният интерес не би трябвало да зависи от това кой държи микрофона в Брюксел или Вашингтон.

Нека управляващите отговорят:

Ако Тръмп може да преговаря с Путин за руски дизел, за да защити американските фермери и превозвачи, защо България не може да проведе сериозен разговор за собствената си енергийна сигурност, цените и интересите на гражданите си?