Какво е общото между децата в Хасково, Европейския съюз и едно политическо съдружие, което на хартия не съществува, но на терен управлява милиони?

На пръв поглед... нищо. На втори поглед обаче, отговорът се крие в една сграда на ул. “Буря“ № 2 в град Хасково. Детска градина № 22 “Звънче“.

Днес ще ви разкажем как се санира детска градина в България. Не как се строи нов небостъргач, не как се изгражда магистрала, а как се лепи изолация и се сменят прозорци. И защо това отнема повече време, отколкото е било необходимо на Римската империя да построи Колизеума, и струва сума, която би накарала всеки средностатистически строител да се прекръсти.

Символичната лопата и забравените първокласници

На 22 юни 2026 г. слънцето над Хасково свети ярко, кметът на града Станислав Дечев (от партия ГЕРБ) е застанал пред камерите, хванал е лъскава лопата и заедно с група усмихнати бъдещи първокласници прави “символична първа копка“. ПР-ът е перфектен. Посланието е ясно: “Ние се грижим за вашите деца.“

Но нека спрем кадъра за секунда и да включим здравия разум.

Децата, които държат лопатите, са “бъдещи първокласници“. Това означава, че след по-малко от три месеца, през септември, те ще прекрачат прага на училището. Те никога повече няма да се върнат в тази детска градина. Защо тогава са там?

Отговорът се крие в официалния договор за поръчката, подписан на 19 март 2026 г. между Община Хасково и фирмата изпълнител. В Член 2, алинея 2 от този договор е записано черно на бяло: Срокът за цялостно изпълнение на строителството е 440 календарни дни. Четиристотин и четиридесет дни.

Ако строителството започва в края на юни 2026 г., то трябва да приключи в края на септември или октомври 2027 г.! Тези деца не просто ще са в първи клас, те ще са завършили първи клас и ще са започнали втори, когато ремонтът на детската им градина най-после приключи. Защо е необходима година и два месеца за лепене на топлоизолация? Дали дългият срок не е необходим просто за да може фирмата да оправдае огромни разходи за “труд“ и “надзор“ пред европейските проверяващи?

Кой държи касата в Хасково?

Нека погледнем кой печели тази златна поръчка. Името на фирмата е “АТА-СТРОЙ“ ЕООД. Тя се представлява от Айше Атаман.

Случайно ли е съвпадението на фамилните имена? В Хасково фамилията Атаман има специфично тегло. Г-жа Айше Атаман е съпруга на дългогодишния местен политически лидер и областен председател на ДПС - Мехмед Атаман, или познат като “г-н 800 имота”

И тук стигаме до същината на българския политически модел. На национално ниво партиите ГЕРБ и ДПС може да си прехвърлят реплики пред камерите в парламента, но в Хасково, когато става въпрос за разпределяне на европейски средства, цари пълна, безкрайна и трогателна хармония. Кметът от ГЕРБ Станислав Дечев подписва договора , а фирмата на съпругата на областния лидер на ДПС получава парите. Чисти съвпадения, нали?

Сметката в евро

Нека поговорим за цифрите, защото те са най-интересната част. Общата цена на договора, изписана в документите на Община Хасково, е 438 688,43 евро без ДДС.

Защо в евро? Община Хасково да не би да беше в провинция Елзас, когато се подписваше договоря? Бюджетът на общината при обявяване на поръчката е в лева, данъците на хасковлии бяха в лева. Но сумата е заложена в евро, може би защото 858 000 лева без ДДС (което е над 1 милион лева с ДДС) звучи твърде стряскащо за местните данъкоплатци?

Но истинският шедьовър на финансовата мисъл е скрит в Член 3, алинея 5 от договора, където са разписани показателите за допълнително възникнали (непредвидени) работи:

Допълнителни разходи върху труда - 50%!

Допълнителни разходи върху механизацията - 100%!

Всеки строителен инженер в България ще ви каже, че пазарните стандарти за тези разходи са между 15% и 30%. Защо Община Хасково е приела да плаща двойни и тройни надбавки? Схемата е проста и изпитана в стотици обществени поръчки: по време на ремонта “ненадейно“ излизат непредвидени проблеми, съставя се допълнителна сметка и благодарение на тези брутални проценти от договора, цената на новите дейности набъбва космически.

Ако съпоставим заложените мерки (10 см изолация, подмяна на дограма, малка фотоволтаична инсталация на покрива и подемници за инвалидни колички) с реалните пазарни цени в строителния сектор за 2026 г., общата стойност на ремонта трудно би надхвърлила 475 000 лв. без ДДС.

Къде тогава отива разликата от близо 380 000 лева до крайната цена на общината? В чии джобове потъва този остатък?

Юридическият “Копи-Пейст“

Когато бързаш да подпишеш договор за един милион, понякога детайлите ти убягват. Администрацията на кмета Станислав Дечев е бързала толкова много, че в официалния документ е допуснат брутален гаф.

На всеки лист от договора гордо стои логото на Европейския съюз и Националната програма “Развитие на регионите“. Но в Член 16, точка 10 от същия договор четем нещо съвсем различно:

„ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ е длъжен да направи всичко необходимо за оповестяване на Договорът се изпълнява по Проект, финансиран от Агенцията за хора с увреждания към МТСП.“

Какво се случва тук? Проектът от Европейския съюз ли се финансира или от Министерството на труда и социалната политика? Отговорът е ясен: договорът е мързеливо копиран (копи-пейст) от някаква стара поръчка, без никой дори да си направи труда да изчете текстовете. Важното е било просто документите да се оформят и авансът от 20% (около 175 000 лева) да тръгне към сметката на изпълнителя.

Въпросите, които остават

Ние не твърдим, че има извършено престъпление. Ние просто четем документите, под които стоят подписите на кмета Станислав Дечев и на фирмата на г-жа Атаман. И задаваме въпросите, които всеки жител на Хасково си задава тихо вкъщи:

Защо ремонтът на една детска градина струва двойно по-скъпо от пазарните цени?

Защо лепенето на изолация ще отнеме почти година и половина?

И докога новите управляващи в София ще се правят, че не виждат как местните феодали си разпределят милионите в пълно съгласие, докато децата се използват за ПР масовка с лопати в ръце?

Ние ще продължим да следим какво се случва на ул. “Буря“ № 2, защото парите, които се харчат там, не падат от небето. Те идват от нашите данъци и ние имаме правото да знаем истината.