Защо една държава с достъп до най-големия общ пазар в света, с плосък данък, стратегическо местоположение, квалифицирани специалисти и милиарди евро европейско финансиране продължава да бъде най-бедната в Европейския съюз?

Този въпрос се задава вече повече от две десетилетия и почти винаги се дава удобен отговор.

Нямаме достатъчно инвестиции, нямаме достатъчно индустрия, нямаме достатъчно работна ръка, но това не са причините. Това са последствията.

Истинският въпрос е защо инвестициите не идват, защо индустрията се развива по-бавно, защо младите хора напускат.

Отговорът се състои в две думи... доверие и справедливост.

Никой не инвестира сериозни пари там, където не е сигурен, че законът ще бъде приложен еднакво за всички. Никой не строи завод за стотици милиони евро, ако не знае дали след две години няма да се появи административно решение, съдебен спор или политически натиск, който да обезсмисли цялата инвестиция.

В развитите държави корупцията също съществува, но разликата е какво се случва след това.

Да погледнем Испания.

Между 2000 и 2020 година в страната са регистрирани приблизително 3743 корупционни производства. През последните две десетилетия испанските съдилища са постановили окончателни присъди срещу министри, депутати, президенти на автономни области, кметове и множество общински служители. Само на местно ниво стотици длъжностни лица са били осъдени по дела, свързани с обществени поръчки, незаконно строителство, устройствено планиране и злоупотреба с публични средства.

Испания не е държава без корупция, но е държава, в която политическата власт не гарантира автоматичен имунитет от наказателна отговорност.

Да погледнем и нашите съседи... Румъния.

Преди петнадесет години мнозина в Европа сочеха именно Румъния като символ на корупцията. След това страната изгради Националната дирекция за борба с корупцията и резултатите са впечатляващи.

Хиляди окончателни присъди, осъдени министри, осъдени депутати, осъдени сенатори, осъдени председатели на окръжни съвети, над триста кметове, дори бивш министър-председател. Не защото румънските политици са по-корумпирани от останалите, а защото институциите започнаха да довеждат делата до край.

А сега да погледнем България.

Колко министри са получили окончателни присъди за корупция през последните двадесет години? Колко председатели на управляващи партии? Колко премиери?

?!?!?!?!?!?!?!?!?!?!?!?!?!?!?!?!?!?!?

И не защото в България има по-малко съмнения за корупция.

Именно поради тази причина Европейската комисия години наред отправя сходни препоръки към България в ежегодните си доклади за върховенството на закона, за по-ефективни разследвания на корупцията по високите етажи на властта, повече окончателни съдебни решения и по-силни гаранции за независимостта на съдебната система.

И това се повтаря година след година.

Защо това има значение?

Защото корупцията не е просто морален проблем, тя е икономически модел. Всяко евро, платено над реалната цена на обществена поръчка, е евро, което липсва за болници, училища или инфраструктура. Всяка обществена поръчка, спечелена не от най-добрия, а от най-близкия до властта, означава по-ниско качество и по-висока цена. Всяка фирма, отказала се да инвестира заради липса на предвидимост, означава по-малко работни места. Всяко талантливо младо семейство, което избира да започне живота си в чужбина, означава по-малко данъкоплатци, по-малко деца и по-малко бъдеще.

Затова икономистите често наричат корупцията "невидим данък".

Той не се вижда във фиша за заплата, но всички го плащаме. Плащаме го с по-ниски доходи, с по-бавно развитие, с по-лоши обществени услуги, с пропуснати инвестиции, с пропуснати възможности.

Често се говори за магистрали, заводи и индустриални паркове. Всичко това е важно, но има нещо по-важно... Правовата държава.

Защото инвеститорът първо пита дали договорът му ще бъде защитен, след това пита колко е данъкът. Първо пита дали съдът ще бъде независим, след това пита колко струва електроенергията. Първо пита дали правилата важат за всички, след това избира къде да вложи капитала си.

България няма нужда от чудо, няма нужда и от още една стратегия с красиви презентации.

Има нужда от институции, които да убедят обществото и бизнеса, че законът се прилага еднакво към всеки, независимо дали става дума за обикновен гражданин, кмет, депутат, министър или влиятелен предприемач. Защото просперитетът не започва с нов бюджет, не започва с нова програма, не започва дори с ново правителство.

Започва в момента, в който хората повярват, че никой не стои над закона.

Тогава идват инвестициите, след тях идват работните места, след тях идват по-високите доходи и едва тогава една държава започва да догонва най-развитите.

Историята на Испания и Румъния показва, че борбата с корупцията сама по себе си не прави една държава богата, но историята на България показва и обратното.

Без ефективно правосъдие богатството остава недостижима цел.