Какво всъщност е защитената зона? На теория, това е място, което държавата, с цялата си строгост и власт, е обещала да пази. Място, където природата има предимство пред багерите и бетона. Така ни казват, нали? Звучи прекрасно, почти благородно.

Но нека погледнем реалността.

В Източните Родопи се намира защитена зона "Крумовица“ - част от европейската мрежа "Натура 2000“. Място, което учените и природозащитниците определят като критично важно за оцеляването на редки, застрашени видове птици. И точно там, в сърцето на това уж "защитено“ пространство, някой иска да издигне 26 ветрогенератора. И то не какви да е, а индустриални чудовища с височина до 249 метра. Замислете се за мащаба и си задайте очевидния въпрос: как точно гигантски въртящи се перки с размерите на небостъргачи помагат на застрашения египетски лешояд или на скалния орел? Дали птиците просто ще се научат да се съобразяват със "зеления преход“? Едва ли.

Но истинският абсурд започва, когато отворим документите.

Експертният екологичен съвет към РИОСВ - Хасково вече е готов с проект за решение. И познайте какво е то? Разбира се... одобрение! Проектът трябва да върви напред. И това се случва напук на всичко, напук на възраженията от местните жители, напук на предупрежденията от научните среди, напук на GPS данните, които ясно показват, че черните лешояди летят точно там. Българското дружество за защита на птиците алармира, че данните в процедурата пропускат детайли от цялата картина. Има гнезда в съседство, има реална опасност, но за администрацията в Хасково това изглежда са просто... подробности на хартия.

И тук стигаме до най-интересната част от уравнението. Човекът, който има последната дума.

Начело на РИОСВ - Хасково стои инж. Тонка Атанасова. Тя не е случаен минувач в екологичната система. Тя е опитен кадър. В периода 2015–2020 г. г-жа Атанасова ръководеше РИОСВ - Бургас. Спомняте ли си тези години? Това беше златният период на родното Черноморие. Времето, в което изникна онзи прочут, вдъхновяващ паметник на архитектурната мисъл край Алепу - "подпорната стена“, която по някаква случайност имаше стаи, прозорци и приличаше на хотел. Г-жа Атанасова тогава не беше издала първите разрешителни, но с достоен за възхищение административен плам публично защитаваше тезата, че всичко там е напълно законно. И Арапя, и Синеморец, и Иракли - все емблематични казуси от нейния черноморски мандат, които оставиха българското общество в състояние на вечно недоумение.

Разбира се, административното решение и общественият интерес са две напълно различни неща. Едно решение може да е перфектно издържано по параграфите, написани с дребен шрифт, и в същото време да е в пълен разрез със здравия разум. Това е голямото изкуство на родната администрация, да следва процедурата толкова сляпо, че накрая да не забележи как природата е изчезнала.

И днес същият този доказан административен подход се пренася от плажовете на Южното Черноморие директно в небето над Родопите. Каква ирония, нали?

Когато една екоинспекция е изправена пред казус с такъв мащаб, обществото очаква върховна предпазливост. Очаква институцията да бъде щит за природата, а не бърза писта за инвеститорите. Затова е напълно естествено да си зададем няколко въпроса.

Наистина ли бяха претеглени всички независими научни данни, или някои доклади бяха прочетени по-внимателно от други? Кой има последната дума, когато данните на инвеститора се разминават драстично с реалните наблюдения на терен? И най-важното: как се гарантира, че в Родопите няма да видим просто поредното копие на старите черноморски модели, при които законът е спазен, а природата е просто... странична жертва?

България има огромни пространства, където може да се произвежда енергия, но Източните Родопи са ценни именно защото са останали чисти и незасегнати. Ако можем да превърнем всяка защитена зона в индустриална площадка под предлог, че спазваме процедурите, тогава защо изобщо залъгваме себе си, че защитаваме нещо?

Решението за Крумовица няма да бъде просто подпис под административен акт и след години, когато погледнем нагоре към небето над Родопите, ще разберем какво точно е защитила инспекцията в Хасково... природата или просто нечий инвестиционен интерес.