В последните години проблемът с водоснабдяването в България достигна критични мащаби. Десетки населени места са на ръба на безводието, а стотици хиляди българи нямат достъп до чиста и безопасна вода. Някои от най-засегнатите региони изпитват ежедневни лишения, наложени от водни режими и чести прекъсвания на водоподаването. Хората са принудени да живеят в условия, които застрашават здравето и сигурността им и да преодоляват ежедневни трудности, които нямат място в съвременния свят. Тази ситуация е в ярък контраст с прогресивните и модерни водоснабдителни системи в други държави в региона.

Безводието променя ежедневието на засегнатите хора. Липсата на вода не само затруднява основни дейности като готвене и поддържане на хигиена, но и създава сериозни здравословни рискове. Гражданите са принудени да използват водоизточници със съмнително качество или да купуват бутилирана вода на висока цена, което допълнително натоварва и без това ограничените семейни бюджети. Освен това здравните рискове са сериозни – особено за възрастните хора и децата, които са изложени на инфекции и други болести, свързани с лошото качество на водата и недостатъчната хигиена.

Кризата с водата в България не е случайност. Тя е резултат от години на пренебрегване и неадекватно управление на водните ресурси от страна на държавните институции и водоснабдителните дружества. Липсата на инвестиции, остарялата инфраструктура и неясната визия за развитието на сектора са допринесли за ситуацията, в която се намираме днес.

Проблемите с водоснабдяването в България са достигнали критична точка: над 400 населени места с общо население от 500 000 души са на режим на водата, наложен със заповед на кметовете им. Още 140 селища, в които живеят около 100 000 души, изпитват постоянни проблеми с доставките на вода. Тези тревожни цифри сочат към сериозна криза с водоснабдяването в страната, която има дълбоки корени в политиката на управление на водните ресурси.

Вчера и днес

В началото на XX век България полага усилия за изграждането на водоснабдителна инфраструктура, като постепенно обхваща все повече населени места. През 70-те и 80-те години на миналия век страната реализира значителни постижения в този сектор, включително модернизиране на съществуващите водопроводни системи и изграждане на нови язовири. Но в последните десетилетия тези инфраструктури са остарели, износени и изправени пред липса на поддръжка.

Състоянието на водопроводните мрежи и пречиствателните станции в България е критично. Много от тях са построени преди повече от 50 години и не са поддържани както трябва. Това води до огромни загуби на вода – понякога над 60% от подадената вода се губи по тръбите. Пречиствателните станции също са в лошо състояние, а в някои райони напълно липсват. Инвестициите във водния сектор са оскъдни и значително по-малки от необходимото за поддържане и модернизиране на системата. По данни от различни доклади, средствата, които се заделят за водоснабдителната инфраструктура, са сред най-ниските в Европейския съюз.

Остарели планове за управление на водите

В основата на водната криза стои липсата на адекватни и актуални планове за управление на речните басейни. Последните актуални планове са изтекли в края на 2021 г., а новите все още не са завършени или не отговарят на нуждите на населението и околната среда. Експерти твърдят, че тези планове са от решаващо значение за устойчивото управление на водите в България, като същевременно осигуряват защита срещу дългосрочни последици от изменението на климата.

Кражби на питейна вода и незаконни практики

Кражбите на питейна вода и незаконното ползване на водни ресурси са широко разпространени в България, като в някои райони тези практики са толкова утвърдени, че се възприемат за нормални. Доклади на местните водоснабдителни дружества разкриват, че в някои населени места загубите на вода надвишават 60%, което е сред най-високите нива в Европа. За сравнение, средните загуби в европейските държави варират около 15-20%.

Тези огромни загуби на вода представляват сериозен проблем за водоснабдяването в страната, като водят до дефицит в доставките на питейна вода за населението и до значителни финансови загуби за ВиК. Освен незаконното ползване, нерядко се случва и манипулиране на измервателни уреди, което допълнително затруднява борбата срещу този тип злоупотреби.

ВЕЦ-овете – частни интереси срещу обществения интерес

Един от ключовите проблеми, който задълбочава кризата с водоснабдяването, е увеличаването на броя на ВЕЦ-овете, построени на язовирите в България. По времето на социалистическото управление на страната, язовирите са били изграждани с основна цел да осигуряват вода за питейни и напоителни нужди. Днес обаче много от тях са прехвърлени в частни ръце, като собствениците изграждат ВЕЦ-ове, които използват значителни количества вода за производство на електричество.

Тези ВЕЦ-ове източват огромни количества вода, което често оставя язовирите под критичните нива, необходими за питейно водоснабдяване. Увеличеното водоползване от ВЕЦ-овете създава риск за водоснабдяването на България, а ефективният контрол върху дейността на ВЕЦ-овете е минимален.

Необходимост от незабавни действия

Трябва да бъдат разработени и внедрени възможно най-скоро нови и устойчиви планове, като се обърне особено внимание на изменението на климата и нарастващите нужди на населението.
Необходимо е въвеждане на по-строг контрол върху незаконното ползване на вода и значително увеличаване на глобите за нарушители.
Държавата следва да преразгледа договорите за износ на вода, особено в момент на водна криза, за да се гарантира, че водните ресурси ще са на разположение на българските граждани.
Ограничаване на частните ВЕЦ-ове – Регулацията за изграждане и експлоатация на ВЕЦ-ове трябва да бъде променена, за да се гарантира, че интересите на обществото не се поставят под заплаха от частни интереси.
Водната криза в България е резултат от години на неправилно управление, остарели планове за водните ресурси и злоупотреби с природните блага на страната. Инвестициите в сектора трябва да се увеличат, инфраструктурата да се модернизира, а стратегията за управление на водните ресурси да се превърне в приоритет. Ако тези проблеми не бъдат решени незабавно, рискуваме да загубим достъпа до чиста и безопасна вода за стотици хиляди българи, което ще доведе до сериозни социални, икономически и екологични последствия.