Животновъдството в България е на ръба на унищожение и това не е преувеличение. Все по-малко са фермерите, които оцеляват в условията на пълна държавна немощ, бюрократичен тормоз и една невидима, но добре смазана машина за корупция. Онова, което някога беше гръбнакът на българското село, днес се срива под тежестта на болести, схеми и безнаказаност.

Най-пресният пример за това е епидемията от така наречената "шарка" – заболяване, което може да бъде лекувано, но вместо адекватна реакция от държавата, фермерите биват изправени пред хаос, неясноти и дори насилствено избиване на добитъка. Болестта върлуваше през миналата година в нашите съседки Гърция и Румъния. Съответно се очакваше Министерството на земеделието да вземе мерки като ваксинация, контрол по границите, информационни кампании, но вместо това получихме празни обещания, че "всички мерки са предприети". До момента в който... в село Жельо Войвода бяха открити първите случаи още в началото на годината.

Фермери от цялата страна алармират за безпрецедентен натиск от страна на държавните органи.

Животни се колят и заравят в земята преди дори да се потвърди диагнозата. По протокол, симптомите на шарка се разпознават след бръснене на козината, като е нужно необходимото време, което липсва, но има заповеди, без обяснение. В село Татарево, общ. Първомай, цяло стадо е унищожено от днес за утре, буквално за 2 дни. В съседната община Марица вече са регистрирани поне седем огнища и всичко това се случва без прозрачност, без реална комуникация с хората, които губят поминъка си.

Виртуални животни, реална измама

Паралелно с това излиза наяве една още по-грозна истина – мащабна схема с така наречените „виртуални животни“. По разкази на хората в села като Драгиново, общ. Велинград от 250 официално регистрирани крави съществуват едва 40. Във Велинград близо 20% от фермерите са заподозрени в завишаване на бройките на добитъка и това не е всичко, защото ветеринарните проверки често са фиктивни, правени само на хартия, а ушни марки се разнасят от стопанство на стопанство, за да "минат" формалностите. Така едни прибирали субсидии, други си затваряли очите, а трети най-често реалните животновъди, биват оставени на произвола.

Схемата е позната и болезнено повтаряна: регистрирани животни само на хартия, проверки без реална инспекция, бързи пари и поредна епидемия, която унищожава всичко. Подобно на случилото се със "синия език" преди години, сега отново се източват пари, трупат се печалби, докато селата остават без животни и без надежда.

Вносът на болести вероятно се плаща на митницата

Най-тревожното е, че болестта не влиза сама в страната. Източниците посочват ясно, че най-големият проблем са нелегалните вносители от Румъния и Гърция. Според запознати, всеки ден през границата преминават болни животни с фалшиви документи или без документи изобщо. Това се случва със знанието и съдействието на митничари срещу съответното заплащане. Групи от прекупвачи, така наречените джамбази, прехвърлят добитък от едно място на друго, използвайки малки, фиктивно регистрирани ферми като параван. Междувременно кланици, без елементарни санитарни условия, приемат заразени животни, преработват ги и ги пускат в търговската мрежа. Здравето на хората? То е на последно място в тази верига на алчност.

Институциите действат като враг

Фермерите усещат, че институциите вече не само не ги защитават, а се държат като враг. Чуват се гласове, че държавата се държи като „терорист“, че хората се готвят да се въоръжават, за да защитават себе си и животните. Въпросът не е дали има виновни, а кой ще поеме отговорността, защото не може служител на БАБХ, каращ луксозен автомобил и издаващ заповеди за масова евтаназия, да бъде възприеман като спасител. Не може министър, който пропуска да ваксинира навреме, да обяснява, че е "направил всичко възможно".

Дали всичко не е добре режисирана стратегия?

И ако всичко това изглежда като хаос, едно е сигурно, някой има полза от него. Защото в условията на сринато българско животновъдство вратите се отварят широко за внос от чужбина – месо, мляко, субпродукти. Местните фермери фалират, а мястото им се заема от външни производители, добре позиционирани на европейския пазар. Олигархични интереси, свързани с преработка и внос, натискат пазара, докато държавата стои и гледа. Или по-лошото... съдейства.

Какво можем да направим?

Животновъдите не искат милостиня. Те искат само едно – справедливост. Искат грижа от институциите, които да са реални, а не измислени на хартия, без ясна дългосрочна стратегия за сектора. Искат проверки, които да се правят по същество, а не формално. Искат институциите да защитават българския производител, а не да го унищожават в полза на чужди интереси, защото всяка унищожена крава, всяка продадена ферма, всяка затворена кланица е още една крачка към загиването на българското село. Животновъдството в България не умира. То се убива.

Докато държавата отказва да поеме отговорност, ние, като общество, сме длъжни да зададем въпросите, които всички се страхуват да произнесат:

Кой има интерес от срива на животновъдството? Защо държавата допуска или дори подкрепя разрухата? И кога най-сетне някой ще понесе отговорност за всичко това?

Присъединете се към нашата общност в Telegram тук

Подкрепете свободното издание на Красиво Хасково! Дарете еднократно избрана от вас сума [тук] или станете абонат за 10 лв/месец [тук]. Благодарим!