Позволете ми да бъда пределно ясен, дори... болезнено откровен. Всички знаем какво се случи на 10 декември, но никой не иска да го каже на глас. Истинската история не е за стотици "свободолюбиви граждани", а за това как Системата, този вездесъщ, ненаситен звяр, се опита да превърне гнева на хората в поредния си, евтино режисиран спектакъл.

Бяхме там, видяхме го и... това, което видяхме, беше всичко друго, но не и автентичен граждански протест. Беше като лошо поставена пиеса. Прожекторите светнаха, но не за да осветят истината, а за да се опитат да хвърлят сянка върху нея.

Кой написа сценария?

Докато истинският, дълбок гняв на хората е насочен към унищожаването на цялата политическа върхушка, към Борисов, Пеевски, и всичките им местни сателити, които няколко десетилетия ограбват тази държава, на площада се разиграваше нещо друго.

Имаше водещи, имаше оратори, които четоха написани текстове. Забелязвате ли? Автентичният гняв не се нуждае от сценарий. Той изригва. Но тук имаше хореография, имаше декор.

И какво беше посланието? О, беше прекрасно! Разбрахме за "евроатлантическите ценности", за "голямото европейско семейство", за "победата" от приемането на еврото. Знаете ли кой използва тези клишета? Хората, които са най-доволни от статуквото. Хората, чиито банкови сметки процъфтяват именно благодарение на това "семейство" и тези "ценности".

Изведнъж, насред тълпата, която искаше да изкорени корупцията, се появиха... "Осъзналите се". Хора, които над 20 години са били в политическите игри. Храненици на същата тази власт, която ги е държала на държавна хранилка и която пряко е обслужвала интересите на същите тези Борисов и Пеевски. Тези хора излязоха, не за да протестират, а за да превземат протеста, за да сменят диригента, но да запазят оркестъра.

Какво наистина искаха хората?

За щастие, множеството не беше глупаво.

Докато по микрофона се лееха заучени фрази за "достойнство" и "равноправие" от устата на храненици на статуквото, истинският протестиращ не беше там за това. Той беше там, защото е ограбен. Защото е уморен от лъжата. Защото вижда, че бъдещето на децата му се решава от политически престъпници, които го смятат за статистика.

Тези хора искаха коренна промяна. Те искаха целият този прогнил елит да изчезне. Те не искаха нов набор от същите стари лица, преоблечени като "спасители" и "борци за справедливост", които просто се борят за по-удобно място до копанята.

Това е цинизмът в най-чистата му форма: когато онези, които са участвали в кражбата, сега се опитват да станат лицата на борбата срещу нея. Това е Системата, която поглъща недоволството, обезврежда го и го използва, за да се пребоядиса.

Хасково проговори. Но кой го чу?

На 4 декември Хасково наистина проговори. Това беше мощен, морален акт, но на 10 декември гласът ни трябваше да бъде заглушен от шума на някакви си, но не БЪЛГАРСКИ ценности.

Властта в София и техните местни изпълнители смятат, че могат да контролират всеки аспект на нашето недоволство. Те вярват, че ще търпите да ви подменят исканията с удобни за тях лозунги.

Но ето какво не разбраха:

Истинският гняв не се гаси с клишета.

Хората на площада видяха спектакъла и разбраха кой се опитва да яхне вълната.

Хасково няма да мълчи повече, но следващия път трябва да сме сигурни, че крещим толкова силно, че да заглушим не само корумпираните, но и тези, които се опитват да се преоблекат като техни противници.

Протестът от 4 декември трябва да бъде начало на промяната. Протестът от 10 декември трябва да бъде урокът, че трябва да пазим своя гняв от крадците.