БАРУТ ЗА 250 МИЛИОНА, А КОЙ ЩЕ ПЛАТИ ЦЕНАТА АКО НЕЩО СЕ ОБЪРКА?

Хасковска област има нужда от инвестиции, но защо отново ни предлагат производство с потенциално тежки рискове за хората, водата и природата?

Нека започнем с нещо просто. Представете си, че живеете в Бодрово, Светлина, Езерово, Сусам, Воден или някое от останалите населени места в района. Работите, отглеждате деца, имате земя, градини, животни, обработвате нивите си и разчитате на природата около вас, за да изкарвате прехраната си.

И един ден разбирате, че на няколко километра от дома ви се подготвя завод за производство на барут.

Не завод за електроника, не предприятие за високи технологии, не център за биотехнологии или модерно земеделие, а... завод за барут.

Инвестиция за над 250 милиона евро, 110 постоянни работни места, въвеждане в експлоатация, планирано за края на 2028 г. или началото на 2029 г.

Това съобщи Министерски съвет на 18 ноември 2026 г., обявявайки проекта „Завод за производство на барут - Бодрово“ за обект с национално значение.

И тук започват въпросите.

Колко струва сигурността на десетки хиляди хора? Колко струва чистата вода? Колко струва земята, върху която хората произвеждат храната си? Кой ще носи отговорност, ако една промишлена авария превърне целия район в зона на бедствие?

БЪЛГАРИЯ ИМА ПАМЕТ И ТАЗИ ПАМЕТ... ГЪРМИ!

Някой ще каже, че всяко модерно предприятие има системи за безопасност, че технологиите са напреднали, че всичко ще бъде направено по европейски стандарти, само че в България историята многократно ни е показвала какво се случва, когато работата с взривни вещества и боеприпаси излезе извън контрол.

2000 г. - село Иваново, Хасковско.

На 9 юли пожар между няколко хасковски села достига склад за боеприпаси край село Иваново. Следват взривове. Това е особено важен случай за нашия регион, защото показва, че и Хасковска област има собствена история на подобни инциденти.

2008 г. - Челопечене край София.

На 3 юли във военно поделение 18 250 избухват серия от мощни експлозии в складове за боеприпаси, предназначени за утилизация. Взривовете продължават часове наред. Ударната вълна достига околните населени места, чупи прозорци и налага временно преустановяване на полетите на летище София. Има ранени и обгазени хора.

2008 г. - завод „Арсенал“, Казанлък.

На 9 август пожар в склад за готова продукция, в който се съхраняват гранати, предизвиква последващи взривове. Няма загинали, но случаят е поредното напомняне за рисковете при съхранението на взривни изделия.

2010 г. - завод „Миджур“, Горни Лом.

На 3 февруари избухва пожар в завода за взривни вещества и материали. Четирима служители са пострадали.

2011 г. - Ловнидол, област Габрово.

На 12 ноември се взривяват бивши военни складове с около 3000 артилерийски снаряда. За щастие няма човешки жертви.

2012 г. - Петолъчката, край Ямбол.

На 5 юни започва серия от мощни взривове в складове за разглобяване на боеприпаси на „Берета Трейдинг“. От 13 души, намирали се в базата, седем са ранени.

2012 г. - „Арсенал“, Казанлък.

На 12 септември два взрива разтърсват военния завод в рамките на по-малко от едно денонощие. Няма пострадали, но инцидентите отново показват, че проблемът не е ограничен до една компания или едно населено място.

2014 г. - Костенец.

На 8 август при утилизация на боеприпаси в завод „ТЕРЕМ - Цар Самуил“ избухва взрив. Пострадват десет души.

2014 г. - Мъглиж.

На 28 февруари взрив в цех на оръжейния комплекс „Арсенал“ отнема живота на работник.

На 19 декември същата година следва нова експлозия в частно предприятие за производство на патрони и ловни муниции. Един човек загива, а други трима са ранени.

2014 г. - Горни Лом, завод „Миджур“.

На 1 октомври става една от най-тежките промишлени трагедии в съвременната история на България. Мощна експлозия в производствен цех при утилизация на противопехотни мини унищожава сградата и отнема живота на 15 души. Две жени са ранени.

Петнадесет човешки живота, петнадесет семейства, които никога няма да бъдат същите.

2015 г. - Иганово, ВМЗ - Сопот.

През март и април избухват два отделни инцидента с взривове в складови обекти на военния завод. Случаите предизвикват сериозни въпроси за сигурността на складовете и контрола върху съхраняваната продукция.

2015 г. - Анево.

На 12 юни при взрив на полигон край Анево загива един човек.

2018-2020 г. - Казанлък и Мъглиж.

Следват нови пожари и взривове в обекти на „Арсенал“. Сред документираните инциденти са тези от март и октомври 2018 г., както и през март и май 2020 г. Поредица от случаи, които показват, че проблемът продължава и след трагедията в Горни Лом.

2021 г. - складове на „ЕМКО“.

На 31 октомври възникват взривове и пожар в оръжейни складове на компанията. Случаят става част от разследванията за поредица инциденти в българската отбранителна индустрия.

2022 г. - Карнобат.

През август избухва пожар и следват взривове в складове за боеприпаси на „ЕМКО“. Няма загинали, но инцидентът отново поставя въпроса за сигурността на складовете за специална продукция.

2023 г. - ВМЗ, Сопот.

На 25 октомври при инцидент с преса за работа с взривни вещества загива 33-годишен работник, а друг е ранен.

2026 г. - Белица, община Трявна.

На 10 август пожар в склад за боеприпаси на „ЕМКО“ е последван от взривове. Налага се евакуация на работници и се предприемат мерки за безопасност в района.

2026 г. - Горни Върпища, община Дряново.

На 11 срещу 12 септември избухва пожар в склад на „ЕМКО“, в който се съхраняват боеприпаси и барутни изделия. Следват експлозии.

Това са факти, не политическа пропаганда, не измислени страхове, не опит да спрем всяка инвестиция. Това е българската действителност.

Взривът не пита дали си гласувал за управляващите, дали одобряваш управлението, не пита дали си собственик на имот или обикновен работник, не пита дали си на 500 метра или на няколко километра. А последствията не приключват непременно с последната експлозия.

ПОГЛЕДНЕТЕ КАРТАТА! ТОВА НЕ Е ПУСТИНЯ!

Погледнете картата на района, за да може всеки сам да види географския контекст на проекта. Около Бодрово са разположени Светлина, Езерово, Сусам, Воден, Върбица, Сталево, Скобелево, Горски извор и други населени места. На изток са Димитровград, а Хасково е част от същия регион.

Това е територия, в която хората живеят, работят, отглеждат продукция и използват местните природни ресурси.

В района се намира река Каялийка, приток на Марица, а защитената зона „Река Каялийка“ с код BG0000435 обхваща землищата на Бодрово, Върбица, Скобелево, Сталево и Езерово. Въпросът за водата не е някаква измислена екологична тревога.

Как ще бъде осигурено водоснабдяването на предприятието? Какви отпадъчни води ще се образуват? Как ще бъдат пречиствани? Къде ще бъдат отвеждани? Как ще бъде защитена реката при аварийно замърсяване?

Какво ще се случи, ако пожар или взрив доведе до разпространение на опасни вещества, замърсени води от пожарогасене или други вредни продукти от аварията?

А АКО ЗАВОДЪТ СЕ ВЗРИВИ?

Нека не се правим, че това е невъзможен сценарий. При тежка авария в предприятие за производство на барут потенциалните последствия ще бъдат ужасяващи.

Първо - взривна вълна и разрушения.

При голяма експлозия могат да бъдат нанесени поражения върху производствени сгради, жилищни постройки, инфраструктура и съоръжения в зависимост от разстоянието и мощността на взрива.

Второ - токсичен дим и замърсяване на въздуха.

Пожарът в такова предприятие с може да доведе до отделяне на вредни продукти от горенето и опасни газове. Посоката на разпространението им зависи от метеорологичните условия и характеристиките на инцидента. Това означава, че засегнатата територия не може да бъде определена само по разстоянието до завода.

Трето - замърсяване на водите и почвите.

При авария могат да възникнат замърсени пожарогасителни води, разливи и опасни отпадъци. Ако те попаднат в почвата, подземните води или речната система, последствията могат да продължат десетилетия.

Тук вече говорим не само за работниците в предприятието, а за земеделците, животновъдите, водоползвателите и всички хора, които зависят от природните ресурси на района.

А КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА ЗА ОБЕЗЦЕНЕНИТЕ ИМОТИ?

Има още един въпрос, който сякаш никой в държавата не си е направил труда да зададе.

Какво ще се случи с цените на недвижимите имоти в целия район?

Кой ще иска да купи къща в Бодрово, Светлина, Езерово или Сусам, ако на няколко километра се изгражда завод за производство на барут? Кой ще инвестира в парцел, ще построи семейна къща или ще купи земеделска земя, ако не знае какви са рисковете за въздуха, водата и сигурността на района?

Недвижимите имоти не се оценяват само по квадратурата, тухлите и покрива, а и по средата, в която се намират. По спокойствието, сигурността, природата и перспективите за живот.

Представете си семейство, което е инвестирало спестяванията си в къща с двор, представете си възрастни хора, които искат да продадат имота си, за да осигурят старините си, представете си земеделец, който иска да продаде земята си или да привлече партньор за инвестиция.

Какво ще стане, ако потенциалните купувачи започнат да избягват района?

Международни научни изследвания вече показват, че близостта до опасни промишлени предприятия водят до измеримо понижение на стойността на жилищните имоти.

Това не е теория, това е икономическа последица от промишления риск.

Кой ще поеме отговорността, ако един регион загуби привлекателността си за туризъм, земеделие и инвестиции? Кой ще възстанови доверието на купувачите, ако районът бъде свързван с опасно производство?

В правителственото съобщение виждаме 250 милиона евро инвестиция и 110 работни места. Но къде е оценката на потенциалните загуби за останалата част от местната икономика?

Къде е анализът за имотния пазар? Къде е оценката за земеделските производители? Къде е оценката за туристическия потенциал?

Защо тази цена трябва да бъде платена от хората, които никога не са били питани дали искат подобно производство до домовете си?

А СЕГА ДА ПОПИТАМЕ: ЗАЩО ВСЕ ТАКА СЕ РАЗВИВА БЪЛГАРИЯ?

Това е въпросът, който според нас заслужава много по-голям обществен дебат.

България има плодородни земи, има интелигентни млади хора, има научен потенциал, има университети, инженери, лекари, специалисти по биология, химия, информационни технологии и селско стопанство. Имаме условия за развитие на модерно земеделие, производство на храни, биотехнологии, фармацевтични разработки, медицинска апаратура, роботика, автоматизация, софтуер и научноизследователски центрове.

Имаме и природни дадености за туризъм, балнеология, СПА и възстановяване на селските райони.

Защо не виждаме същата държавна амбиция да привличаме инвестиции в тези направления?

Защо не се водят със същата настойчивост разговори с международни компании за високотехнологични производства, които създават работни места с висока добавена стойност? Защо не се изграждат центрове за биотехнологии, модерни аграрни лаборатории и предприятия за преработка на земеделска продукция? Защо не превръщаме плодородните си земи и природните си ресурси в основа на икономика, която създава богатство, без да поставя допълнителни тежки рискове пред околната среда и хората?

Стратегическото значение на един проект не може да бъде универсално оправдание за всяка възможна последица. Не е необходимо да избираме между националната сигурност и здравето на хората. Държавата е длъжна да защитава и двете.

И ако може да привлече „вредна” инвестиция за 250 милиона евро в барутно производство, трябва да може да прояви същата настойчивост и при привличането на инвестиции в технологии, медицина, земеделие и наука.

ИМА И ЕДНА ОСОБЕНО ИНТЕРЕСНА ДОКУМЕНТАЛНА СЛЕДА

През септември 2025 г. юридическо лице е поискало от Басейнова дирекция подробна информация за водните ресурси на конкретен имот в Бодрово - ПИ 04844.164.1.

Запитването включва информация за повърхностни и подземни водни тела и други характеристики на водите в района.

Това е факт от публичния регистър.

Засега не разполагаме с доказателства, че заявителят е бъдещият инвеститор или че запитването е било част от подготовката на завода, но въпросът кой е подателят, защо е проучвал точно този имот и какво е било намерението му заслужава отговор.

Ще продължим да проверяваме тази следа.

250 МИЛИОНА ИНВЕСТИЦИЯ, НО... ЖИВОТЪТ НА ХОРАТА Е ПО-ВАЖЕН!

ДИМИТРОВГРАД, ХАСКОВО, БОДРОВО И ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА В РАЙОНА - ТОВА НЕ Е ЧУЖД ПРОБЛЕМ!

Не е необходимо да сте специалист по промишлена безопасност, за да разберете, че когато става дума за предприятие, работещо с взривни вещества, има рискове за обществото, не е необходимо да сте еколог, за да искате чиста вода, не е необходимо да сте икономист, за да попитате защо регионът получава точно тази „мръсна” инвестиция и какви други възможности са били проучени и не е необходимо да чакате първият взрив, за да се възпротивите.

Защото... тогава може да бъде твърде късно.

Хората не трябва повече просто да приемат всяко решение, взето някъде по високите етажи на властта, без да знаят какво може да означава то за техния живот.

Хасковска област не е длъжна да плаща с природата, водата и спокойствието си цената на една инвестиция, защото 250 милиона евро могат да бъдат записани в инвестиционния план, но човешкият живот, веднъж загубен, не може да бъде възстановен с нито един инвестиционен сертификат.

КРАСИВО ХАСКОВО ЩЕ СЛЕДИ ТОЗИ ПРОЕКТ И ЩЕ ИСКА ОТГОВОРИ!

Присъединете се към нашата общност в Telegram тук

Подкрепете свободното издание на Красиво Хасково! Дарете еднократно избрана от вас сума [тук] или станете абонат за 10 лв/месец [тук]. Благодарим!

Споделете с приятелите си
Ако харесвате нашата медия, подкрепете ни

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД