Знаете ли как работи съвременната журналистика? Правилото е просто, ако нещо не се появи в централните новини в 19:00 часа, то практически не съществува. Може да сте там, може да виждате хиляди хора около себе си, може да усещате енергията на тълпата, но за официалните медии вие сте “невидими“. Вие сте грешка в матрицата.

Точно това се случи на 3 март.

Докато така наречените “национални медии” старателно пробутваха едни и същи кухи пожелания от “официалните“ лидери - хора, които често изглеждат така, сякаш четат речите си за първи път, на едно друго място се случваше нещо реално. В Исторически парк се събраха хиляди и не заради безплатен кетъринг, а заради една идея, която в София вече се смята за леко “неудобна“.

Свободата като лична тежест

Чухме думите на Ивелин Михайлов и те не бяха типичните политически лозунги. Той не говори за евроатлантически ценности или за следващия транш от Брюксел. Той говори за нещо много по-опасно за статуквото... личната отговорност.

Ивелин Михайлов заяви директно, че свободата не е абонаментен план, който получавате по рождение. Тя е тежест, тя е избор, който правите всеки ден, защото българският дух не признава граници.

Информационното затъмнение

Ето тук става интересно. Ако 20 000 души се съберат на концерт или на протест, организиран от “правилните“ хора, това е водеща новина, но когато същият брой хора се съберат, за да говорят за национално достойнство, медиите изведнъж получават колективна амнезия.

Защо се страхуват от това събитие?

Защото то не се вписва в предварително начертания сценарий, защото показва, че има хора, които отказват да бъдат просто статистика, защото призивът за единство под българския флаг е заплаха за тези, които печелят от нашето разделение.

В свят на изкуствени лидери и филтрирани новини, истината често се намира там, където камерите на големите медии отказват да снимат. Те искат да вярвате, че сте сами, но 20 000 души в Исторически парк доказаха точно обратното.